Search for 'когнитивни нарушения'

Search in texts for 'когнитивни нарушения' - Neurosonology.net'

Also try: исхемичен инсулт когнитивни нарушения,

45 results of 9 texts with exact phrase : 'когнитивни нарушения'.

1. NEUROSONOLOGY AND CEREBRAL HEMODYNAMICS, vol. 3, 2007, No. 1 , , ,

Олигемията не предизвиква огнищни неврологични симптоми, но вероятно тя е патофизиологичен субстрат на някои леки когнитивни нарушения.
Олигемията не предизвиква огнищни неврологични симптоми, но вероятно тя е патофизиологичен субстрат на някои леки когнитивни нарушения. Олигемията е най-благодарния обект на лечебни интервенции за нормализиране на мозъчната перфузия.
read the entire text >>

няем рисков фактор (РФ) за мозъчносъдова болест (МСБ) [14] и за когнитивни нарушения със съдов произход [20].
няем рисков фактор (РФ) за мозъчносъдова болест (МСБ) [14] и за когнитивни нарушения със съдов произход [20]. Честотата на мозъч
read the entire text >>

2. NEUROSONOLOGY AND CEREBRAL HEMODYNAMICS, vol. 3, 2007, No. 2 , , ,

Нямаха когнитивни нарушения, агнозия и апраксия, които да им попречат да разберат или изпълнят дадените им инструкции.
С ТМС бяха изследвани 10 болни (3 жени и 7 мъже на възраст от 31 до 73 г.) с хемипарези след исхемичен инсулт с цел определяне на МП, необходим за получаване на мускулно съкращение в крайниците. Давността на хемипарезата беше от 38 дни до 2.5 години. Всички можеха да ходят без чужда помощ. При 9 от тях имаше изразен спасцитет, при 4 болни ръката беше в плегия или тежка парализа. Нямаха когнитивни нарушения, агнозия и апраксия, които да им попречат да разберат или изпълнят дадените им инструкции. Локализацията, освен с клиничния статус, беше установена и с КТ и/или МРТ на мозъ-
read the entire text >>

3. NEUROSONOLOGY AND CEREBRAL HEMODYNAMICS, vol. 5, 2009, No. 1 , , ,

Честотата й е 30-50%, а най-важните рискови фактории за нейното възникване са предшестващи депресивни епизоди, по-голяма тежест на мозъчния инсулт и наличие на соматични и когнитивни нарушения.
Депресията е често усложнение след остър мозъчен инсулт. Честотата й е 30-50%, а най-важните рискови фактории за нейното възникване са предшестващи депресивни епизоди, по-голяма тежест на мозъчния инсулт и наличие на соматични и когнитивни нарушения. В патогенезата на постинсултната депрессия се обсъжда значението на настъпило при острия съдов инцидент нарушение на серотонинергичните невротрансмитерни функции. Появата й се свързва с локализация на мозъчната лезия в лявата голямомозъчна хемисфера, предимно фронтално.
read the entire text >>

Установената голяма разлика в честотата на депресиите след мозъчен инсулт е свързана с използването на различни скринингови скали за тяхната оценка в отделните проучвания, оценяването й в различен период от време след прекарания инсулт, изключване на инсултно болни с афазия или когнитивни нарушения, отсъствие на информация за рисковите фактори за постинсултна депресия и за предшестващи заболявания в голяма част от проучванията [30].
Установената голяма разлика в честотата на депресиите след мозъчен инсулт е свързана с използването на различни скринингови скали за тяхната оценка в отделните проучвания, оценяването й в различен период от време след прекарания инсулт, изключване на инсултно болни с афазия или когнитивни нарушения, отсъствие на информация за рисковите фактори за постинсултна депресия и за предшестващи заболявания в голяма част от проучванията [30].
read the entire text >>

Основни рискови фактори за развитието на депресия след мозъчен инсулт са анамнеза за предшестващ депресивен епизод, по-голяма тежест на мозъчния инсулт и наличието на соматични и когнитивни нарушения [16].
Основни рискови фактори за развитието на депресия след мозъчен инсулт са анамнеза за предшестващ депресивен епизод, по-голяма тежест на мозъчния инсулт и наличието на соматични и когнитивни нарушения [16]. Описани са и други рискови фактори като социален дистрес при самотни лица, висше образование, събития, настъпили непосредствено преди инсулта [31]. Интересни са данните на I. Aben et al.[1] за еднаква честота на депресията след мозъчен инсулт и миокарден инфаркт. Авторите посочват необходимостта от проучване на възможна обща роля на съдони фактори в равитието на депресията след двете заболявания.
read the entire text >>

4. NEUROSONOLOGY AND CEREBRAL HEMODYNAMICS, vol. 5, 2009, No. 1 , , ,

Дискутираха се въпроси, свързани със съдови когнитивни нарушения (S.
Основна тема на научната програма бяха мозъчносъдовите заболявания. Дискутираха се въпроси, свързани със съдови когнитивни нарушения (S. Horner, N. Bornstein), мониториране на мозъчния кръвен ток и емболизъм при кардиоваскуларни изследвания
read the entire text >>

5. NEUROSONOLOGY AND CEREBRAL HEMODYNAMICS, vol. 6, 2010, No. 1 , , ,

Сред жените тежестта на депресията се асоциира с лявохемисферна лезия, преморбидна анамнеза за психиатрични заболявания и когнитивни нарушения.
2 седмици след инсулта [52]. Сред жените тежестта на депресията се асоциира с лявохемисферна лезия, преморбидна анамнеза за психиатрични заболявания и когнитивни нарушения. За основни рискови фактори при мъжете се считат нарушението в екзекутивните функции и социалната изолация, което следва да се има предвид в лечението на такива пациенти.
read the entire text >>

6. NEUROSONOLOGY AND CEREBRAL HEMODYNAMICS, vol. 6, 2010, No. 2 , , ,

Клиничните симптоми могат да бъдат разнообразни, но често се придружават от когнитивни нарушения и дементни симптоми, което е обичайна находка при двустранни таламусни увреди.
професионални и наследствени рискови фактори. Клиничните симптоми могат да бъдат разнообразни, но често се придружават от когнитивни нарушения и дементни симптоми, което е обичайна находка при двустранни таламусни увреди. Ангажирането на стриатума и стрионигралната система може да доведе до двигателни нарушения, включващи хореичен или паркинсонов синдром. Симптоми като главоболие, гадене, повръщане, абдоминални болки са много вероятни при интоксикация или отравяне. Ангажирането на черен дроб, бъбреци или ендокринна система се срещат при наследствени заболявания, митохондриопатии, системни или инфекциозни заболявания.
read the entire text >>

Когнитивни нарушения при ДСМИ
Когнитивни нарушения при ДСМИ
read the entire text >>

да идентифицира депресия при индивиди с когнитивни нарушения [4, 5, 6, 37].
да идентифицира депресия при индивиди с когнитивни нарушения [4, 5, 6, 37]. HDRS е подобна по сензитивност на самооценъчните скали за скрининг на ДСМИ [5], но използваемостта й като скрининг – тест се лимитира от дължината, начинът на приложение и изискването за обучение на интервюиращия. Акуратността на скалата е в зависимост от квалификацията на изследователя, който следва да има опит в изследването на психично болни и в провеждането на клинични интервюта [38]. В наличност е структурирана версия на интервюто, която може в известна степен да минимализира зависимостта на HDRS от квалификацията на интервюиращия [38]. Hammond (1998) идентифицира 4 фактора
read the entire text >>

В резюме скалата е неподходяща за изследване на възрастни хора и такива с когнитивни нарушения.
– тревожност, инсомния, чувство за болест и афект, като само тревожността заема 20% от точките по скалата [74]. Идентифицирането на чувство за заболяване и инсомния е в подкрепа на твърдението, че HDRS се фокусира върху поведенческите и соматични аспекти на депресията повече, отколкото върху депресивното настроение. Освен това има въпроси, като състояние на либидото, които не са подходящи за старци. В резюме скалата е неподходяща за изследване на възрастни хора и такива с когнитивни нарушения.
read the entire text >>

Не се съобщава за сериозни странични промени и когнитивни нарушения [22].
ване на качеството на живот на болните. Не се съобщава за сериозни странични промени и когнитивни нарушения [22]. Прилагането на таламотомия и палидотомия не показва предимства пред дълбоката мозъчна стимулация, а по-високият риск от необратими странични явления, ги прави средство на втори оперативен избор.
read the entire text >>

7. NEUROSONOLOGY AND CEREBRAL HEMODYNAMICS, vol. 7, 2011, No. 1 , , ,

Приложен при лица с когнитивни нарушения, методът осигурява висока диагностична точност, улеснява поставянето на диагноза в предклиничните стадии и разрешаването на случаи с диференциално-диагностични трудности [17].
Въпреки, че в консенсусните препоръки за диагностика на деменциите като стандарт са посочени образни методи – компютърна томография (КТ) и магнитно-резонансна томография (МРТ), все по-голямо внимание се отделя на функционалните методи, сред които е и позитронно-емисионната томография. (PET) [27]. PET с 18F-флуородеоксиглюкоза (FDG-PET) отчита регионалния глюкозен метаболизъм в мозъка. Приложен при лица с когнитивни нарушения, методът осигурява висока диагностична точност, улеснява поставянето на диагноза в предклиничните стадии и разрешаването на случаи с диференциално-диагностични трудности [17].
read the entire text >>

При пациенти с когнитивни нарушения и деменция е установен понижен метаболизъм в специфични области [6].
промени в глюкозния транспорт и хексокиназната ензимна активност, водещи до промени в разпределението на 18F-FDG – глюкозен аналог, маркиран с позитронен източник [30]. При пациенти с когнитивни нарушения и деменция е установен понижен метаболизъм в специфични области [6]. Прилагат се и нови изотопи, в т.ч. Pittsburgh compound-B (PiB) за директно изобразяване на натрупания амилоид, но FDG е най-достъпният и най-широко използван лиганд. Изследването има висока цена, но ползата от провеждането му в определени случаи е голяма. Съобщава се, че финансовите разходи за FDG-PET се равняват на загубите от едномесечна нетрудоспособност [25].
read the entire text >>

Невропсихологичнота изследване установява когнитивни нарушения без деменция: MMSE 26/30; BNT кратка версия 14/15; памет за списък от 10 думи (3 опита): 4/10, 6/10, 6/10; конструктивен праксис: 11/11; отсрочено припомняне на списък от 10 думи: 3/10, без интрузии; разпознаване на списък от думи: 2 грешки; литерална вербална флуентност за 1 мин.
Невропсихологичнота изследване установява когнитивни нарушения без деменция: MMSE 26/30; BNT кратка версия 14/15; памет за списък от 10 думи (3 опита): 4/10, 6/10, 6/10; конструктивен праксис: 11/11; отсрочено припомняне на списък от 10 думи: 3/10, без интрузии; разпознаване на списък от думи: 2 грешки; литерална вербална флуентност за 1 мин. (буква М): 11; 4-IADL: 0/4 т, норма. Скала за депресия CERAD: 0 т., липсват данни за депресия.
read the entire text >>

Данните от анамнезата за когнитивни нарушения с различна степен на тежест, невропсихологичното изследване, нормалните соматичен и неврологичен статус, дават достатъчно клинично основание за обсъждане на диагнозите болест на Алцхаймер и леко когнитивно нарушение в двата представени случая, съобразявайки се с общоприети критерии [16, 22].
Данните от анамнезата за когнитивни нарушения с различна степен на тежест, невропсихологичното изследване, нормалните соматичен и неврологичен статус, дават достатъчно клинично основание за обсъждане на диагнозите болест на Алцхаймер и леко когнитивно нарушение в двата представени случая, съобразявайки се с общоприети критерии [16, 22]. Резултатите от структурните невроизобразяващи изследвания съответстват на дегенеративно заболяване. Характерните находки от FDG-PET не само подкрепят диагнозата БА в първия случай, а позволяват да се обсъжда бъдещ преход от ЛКН към БА при втория пациент.
read the entire text >>

Деменции и леки когнитивни нарушения: невроепидемиологични и диагностични аспекти.
Димитров И. Деменции и леки когнитивни нарушения: невроепидемиологични и диагностични аспекти. Актуална медицина. Варна, 2010.
read the entire text >>

Други чести нежелани лекарствени реакции (1-10%) са депресия, нарушение на равновесието, нарушение на координацията, увреждане на паметта, когнитивни нарушения, сомнолентност, тремор, нистагъм, замъглено зрение, вертиго, тинитус, повръщане, запек, метеоризъм, сърбеж, обрив, мускулни спазми, нарушение на походката, астения, умора, падане и нараняване на кожата.
Най-често съобщаваните нежелани лекарствени реакции (>10%) при лечението с лакозамид са замаяност, главоболие, гадене и диплопия. Тези реакции обикновено са леки до умерени по тежест. Някои от тях са доза-зависими и може да бъдат облекчени чрез намаляване на дозата. Честотата и тежестта на нежеланите лекарствени реакции от страна на централната нервна система и стомашно-чревния тракт обикновено намаляват с времето. Други чести нежелани лекарствени реакции (1-10%) са депресия, нарушение на равновесието, нарушение на координацията, увреждане на паметта, когнитивни нарушения, сомнолентност, тремор, нистагъм, замъглено зрение, вертиго, тинитус, повръщане, запек, метеоризъм, сърбеж, обрив, мускулни спазми, нарушение на походката, астения, умора, падане и нараняване на кожата. Употребата на лакозамид е свързана с дозозависимо удължаване на PR-интервала. Възможна е появата на свързаните с удължаването на PR-интервала нежелани ефекти (напр. AV-блок, синкоп, брадикардия).
read the entire text >>

езикови функции, когнитивни нарушения, функционални невроизобразяващи методи
езикови функции, когнитивни нарушения, функционални невроизобразяващи методи
read the entire text >>

Основните теми на пленарните сесии бяха: каротидни заболявания, алтернативна медицина при остър инсулт, проблеми на първичната профилактика, субкортикални инсулти, нови възможности пред невроизобразяването, исхемичен инсулт в Азия, организация на медицинската помощ при остър инсулт, съдови когнитивни нарушения, остра реваскуларизация,
Основните теми на пленарните сесии бяха: каротидни заболявания, алтернативна медицина при остър инсулт, проблеми на първичната профилактика, субкортикални инсулти, нови възможности пред невроизобразяването, исхемичен инсулт в Азия, организация на медицинската помощ при остър инсулт, съдови когнитивни нарушения, остра реваскуларизация,
read the entire text >>

8. NEUROSONOLOGY AND CEREBRAL HEMODYNAMICS, vol. 9, 2013, No. 1 , , ,

Измерването на серумния hs-CRP в корелация с други клинични параметри при остър исхемичен мозъчен инсулт е важен фактор за превенция на постинсултните когнитивни нарушения.
Измерването на серумния hs-CRP в корелация с други клинични параметри при остър исхемичен мозъчен инсулт е важен фактор за превенция на постинсултните когнитивни нарушения.
read the entire text >>

Мозъчният инсулт е водеща причина за инвалидизация и втора по честота причина за когнитивни нарушения и деменция [1, 14, 32, 36].
Мозъчният инсулт е водеща причина за инвалидизация и втора по честота причина за когнитивни нарушения и деменция [1, 14, 32, 36]. Голяма част от пациентите след инсулт се възстановяват напълно от двигателния дефицит, но не могат да се върнат към обичайните си дейности поради настъпили когнитивни нарушения [13]. Има данни, че исхемичният инсулт увеличава двукратно риска от развитие на когнитивни нарушения независимо от други демографски и медицински фактори [6, 16]. Честотата на когнитивните нарушения в острата фаза на мозъчния инсулт понякога надхвърля 70% [25]. Ранните когнитивни нарушения след мозъчен инсулт се асоциират с дългосрочна функционална зависимост и деменция [25, 31]. Мозъчният инсулт въздейства върху когнитивните нарушения в зависимост от своята локализация, тежест и брой на лезиите [4, 9, 16, 21, 27].
read the entire text >>

Голяма част от пациентите след инсулт се възстановяват напълно от двигателния дефицит, но не могат да се върнат към обичайните си дейности поради настъпили когнитивни нарушения [13].
Мозъчният инсулт е водеща причина за инвалидизация и втора по честота причина за когнитивни нарушения и деменция [1, 14, 32, 36]. Голяма част от пациентите след инсулт се възстановяват напълно от двигателния дефицит, но не могат да се върнат към обичайните си дейности поради настъпили когнитивни нарушения [13]. Има данни, че исхемичният инсулт увеличава двукратно риска от развитие на когнитивни нарушения независимо от други демографски и медицински фактори [6, 16]. Честотата на когнитивните нарушения в острата фаза на мозъчния инсулт понякога надхвърля 70% [25]. Ранните когнитивни нарушения след мозъчен инсулт се асоциират с дългосрочна функционална зависимост и деменция [25, 31]. Мозъчният инсулт въздейства върху когнитивните нарушения в зависимост от своята локализация, тежест и брой на лезиите [4, 9, 16, 21, 27]. Съпътстващи рискови фактори като атеросклероза, артериална хипертония, сърдечно-съдови заболявания и захарен диабет утежняват когнитивните функции в острата и хроничната фаза на инсулта [2, 7, 22, 23].
read the entire text >>

Има данни, че исхемичният инсулт увеличава двукратно риска от развитие на когнитивни нарушения независимо от други демографски и медицински фактори [6, 16].
Мозъчният инсулт е водеща причина за инвалидизация и втора по честота причина за когнитивни нарушения и деменция [1, 14, 32, 36]. Голяма част от пациентите след инсулт се възстановяват напълно от двигателния дефицит, но не могат да се върнат към обичайните си дейности поради настъпили когнитивни нарушения [13]. Има данни, че исхемичният инсулт увеличава двукратно риска от развитие на когнитивни нарушения независимо от други демографски и медицински фактори [6, 16]. Честотата на когнитивните нарушения в острата фаза на мозъчния инсулт понякога надхвърля 70% [25]. Ранните когнитивни нарушения след мозъчен инсулт се асоциират с дългосрочна функционална зависимост и деменция [25, 31]. Мозъчният инсулт въздейства върху когнитивните нарушения в зависимост от своята локализация, тежест и брой на лезиите [4, 9, 16, 21, 27]. Съпътстващи рискови фактори като атеросклероза, артериална хипертония, сърдечно-съдови заболявания и захарен диабет утежняват когнитивните функции в острата и хроничната фаза на инсулта [2, 7, 22, 23]. Предполага се значима роля на възпалителните механизми, чийто причинно-следствени връзки не са достатъчно проучени [17].
read the entire text >>

Ранните когнитивни нарушения след мозъчен инсулт се асоциират с дългосрочна функционална зависимост и деменция [25, 31].
Мозъчният инсулт е водеща причина за инвалидизация и втора по честота причина за когнитивни нарушения и деменция [1, 14, 32, 36]. Голяма част от пациентите след инсулт се възстановяват напълно от двигателния дефицит, но не могат да се върнат към обичайните си дейности поради настъпили когнитивни нарушения [13]. Има данни, че исхемичният инсулт увеличава двукратно риска от развитие на когнитивни нарушения независимо от други демографски и медицински фактори [6, 16]. Честотата на когнитивните нарушения в острата фаза на мозъчния инсулт понякога надхвърля 70% [25]. Ранните когнитивни нарушения след мозъчен инсулт се асоциират с дългосрочна функционална зависимост и деменция [25, 31]. Мозъчният инсулт въздейства върху когнитивните нарушения в зависимост от своята локализация, тежест и брой на лезиите [4, 9, 16, 21, 27]. Съпътстващи рискови фактори като атеросклероза, артериална хипертония, сърдечно-съдови заболявания и захарен диабет утежняват когнитивните функции в острата и хроничната фаза на инсулта [2, 7, 22, 23]. Предполага се значима роля на възпалителните механизми, чийто причинно-следствени връзки не са достатъчно проучени [17]. Допуска се, че увеличението на някои възпалителни маркери при остър мозъчен инсулт предсказва последващо когнитивно влошаване [29]. Предполага се, че комплекс от фактори обуславя иска от съдови когнитивни нарушения след инсулт, но детерминантите и механизмите за постинсултно когнитивно влошаване след инсулт остават
read the entire text >>

Предполага се, че комплекс от фактори обуславя иска от съдови когнитивни нарушения след инсулт, но детерминантите и механизмите за постинсултно когнитивно влошаване след инсулт остават
Ранните когнитивни нарушения след мозъчен инсулт се асоциират с дългосрочна функционална зависимост и деменция [25, 31]. Мозъчният инсулт въздейства върху когнитивните нарушения в зависимост от своята локализация, тежест и брой на лезиите [4, 9, 16, 21, 27]. Съпътстващи рискови фактори като атеросклероза, артериална хипертония, сърдечно-съдови заболявания и захарен диабет утежняват когнитивните функции в острата и хроничната фаза на инсулта [2, 7, 22, 23]. Предполага се значима роля на възпалителните механизми, чийто причинно-следствени връзки не са достатъчно проучени [17]. Допуска се, че увеличението на някои възпалителни маркери при остър мозъчен инсулт предсказва последващо когнитивно влошаване [29]. Предполага се, че комплекс от фактори обуславя иска от съдови когнитивни нарушения след инсулт, но детерминантите и механизмите за постинсултно когнитивно влошаване след инсулт остават
read the entire text >>

Основни фактори, свързани с когнитивни нарушения при изписване.
Основни фактори, свързани с когнитивни нарушения при изписване.
read the entire text >>

Проучването показва, че честотата на когнитивни нарушения е 6 пъти по-висока при жените с остър исхемичен инсулт.
Проучването показва, че честотата на когнитивни нарушения е 6 пъти по-висока при жените с остър исхемичен инсулт. Публикуваните до момента данни за ефекта на пола върху постинсултния когнитивен статус са противоречиви [4, 13, 21, 30]. Обичайно исхемичните инсулти при жени настъпват в по-напреднала възраст, когато е отпаднала ролята на генетичните фактори, обуславящи полово-специфичните вариации на артериалното налягане [11]. Наличието на полов диморфизъм в регулацията на артериалното налягане е доказано при редица популационни проучвания [19]. С възрастта артериалното налягане при жените се повишава трайно и вариациите в артериалното налягане, дължащи се на ефектите на половите хормони, практически изчезват.
read the entire text >>

Според проучването PROGRESS снижаването на артериалното налягане намалява риска от повторен инсулт и респективно риска от когнитивни нарушения [37].
Ролята на променливите съдови рискови фактори за когнитивно влошаване при остър мозъчен инсулт е противоречива [10, 21, 37]. В нашето проучване значим предиктор за постинсултния когнитивен дефицит при изписване е систолната артериална хипертония. Съществуват индиректни доказателства, че колкото по-високо е артериалното налягане, толкова по-голям е рискът от развитие на деменция след инсулт [37]. Според проучването PROGRESS снижаването на артериалното налягане намалява риска от повторен инсулт и респективно риска от когнитивни нарушения [37]. Според други автори повишеното артериално налягане в острата фаза на исхемичния инсулт оказва позитивен ефект върху когницията при пациенти с доказана магистрална съдова патология [21].
read the entire text >>

9. NEUROSONOLOGY AND CEREBRAL HEMODYNAMICS, vol. 14, 2018, No. 2 , , ,

Лонгитудинално проучване на ранни когнитивни нарушения след исхемичен мозъчен инсулт
Лонгитудинално проучване на ранни когнитивни нарушения след исхемичен мозъчен инсулт
read the entire text >>

исхемичен инсулт когнитивни нарушения
исхемичен инсулт когнитивни нарушения
read the entire text >>

Въпреки множеството проучвания по въпроса, на настоящия етап са малко тези, оценяващи честотата на ранните когнитивни нарушения и тяхната динамика във времето.
Когнитивният дефицит след исхемичен мозъчен инсулт (ИМИ) е форма на васкуларен когнитивен дефицит. Въпреки множеството проучвания по въпроса, на настоящия етап са малко тези, оценяващи честотата на ранните когнитивни нарушения и тяхната динамика във времето. Целта на нашето проучване е да изследваме честотата и динамиката на ранните когнитивни нарушения след инсулт.
read the entire text >>

Целта на нашето проучване е да изследваме честотата и динамиката на ранните когнитивни нарушения след инсулт.
Когнитивният дефицит след исхемичен мозъчен инсулт (ИМИ) е форма на васкуларен когнитивен дефицит. Въпреки множеството проучвания по въпроса, на настоящия етап са малко тези, оценяващи честотата на ранните когнитивни нарушения и тяхната динамика във времето. Целта на нашето проучване е да изследваме честотата и динамиката на ранните когнитивни нарушения след инсулт.
read the entire text >>

Честотата на общите когнитивни нарушения след ИМИ варира в широки граници (от 20 до 80%), в зависимост от използваната неврокогнитивна система, расата и наличното лечение.
Честотата на общите когнитивни нарушения след ИМИ варира в широки граници (от 20 до 80%), в зависимост от използваната неврокогнитивна система, расата и наличното лечение. Средната честота е 50-80% в рамките на 3-месечен период и е в пряка зависимост от възрастта на болните [25, 44]. Пиковата честота на когнитивните дефицити е до 3-я месец, след което се наблюдава известно подобрение, последвано от ново когнитивно влошаване [1, 3, 5, 9, 10, 13, 14, 19, 32, 36, 40, 42, 44]. В достъпната
read the entire text >>

Ранни когнитиВни нарушения слеg исхемичен мозъчен инсулт
Ранни когнитиВни нарушения слеg исхемичен мозъчен инсулт
read the entire text >>

Липса на фамилност и/или анамнеза за преморбидни дементни прояви, явно проявени когнитивни нарушения или умствено изоставане; 11.
Съгласие за участие в проучването; 7. Липса на данни за други мозъчни заболявания; 8. Липса на предхождаща хоспитализация по повод на инсулт и големина на старите лакунарни лезии под 4 mm в диаметър при пациентите с мултиинфаркна енцефалопатия; 9. Липса на декомпенсирани заболявания от други органи и системи; 10. Липса на фамилност и/или анамнеза за преморбидни дементни прояви, явно проявени когнитивни нарушения или умствено изоставане; 11. Липса на фамилност и преморбидна анамнеза за психиатрични заболявания;
read the entire text >>

Ранни когнитиВни нарушения слеg исхемичен мозъчен инсулт
Ранни когнитиВни нарушения слеg исхемичен мозъчен инсулт
read the entire text >>

Нашите пациенти имат висок риск за развитие на ИМИ, изключително висок риск за развитие на когнитивни нарушения още в първите три месеца след инцидента и сходен среден риск за развитие на деменция, спрямо предходни проучвания.
Следователно MMSE, измерен на 2-я и 3-я ден след ИМИ, е добър предиктор за когнитивна дисфункция в първите 3 месеца след инцидента. Ниският MMSE сбор е рисков фактор за влошаване на качеството на живот и функционалното възстановяване на пациентите [24, 38, 40] и е самостоятелен фактор за клинично влошаване, смъртност и деменция на по-късен етап [1]. Ето защо ние оформихме рискова група от пациенти с нисък резултат на MMSE още в първите 2-3 дни след ИМИ, с оглед лечение на когнитивните нарушения и прогноза за изхода от лечението и рехабилитацията. Болните с ниско MMSE, съчетан с дефицит по скалата IADL (инструментални ежедневни активности) следва да се проследяват внимателно. Въпреки отчетената слаба тенденция към подобрение от нас и от други автори [14], те остават със значимо по-висок риск за развитие на нов исхемичен инцидент (миокарден инфаркт, ИМИ) [1, 37]. Нашите пациенти имат висок риск за развитие на ИМИ, изключително висок риск за развитие на когнитивни нарушения още в първите три месеца след инцидента и сходен среден риск за развитие на деменция, спрямо предходни проучвания. Лонгитудиналното изследване със скрининг скали дава информация за развитието на когнитивните нарушения. Може би т.нар. подобрение след шестия месец [10] се дължи на по-висока смъртност в най-високорисковата група (тази с умерено изразен когнитивен дефицит на MMSE и с ниски точки на IADL).
read the entire text >>

Анализът на данните отчете преразпределение на пациентите в групата с гранични когнитивни нарушения към двете съседни групи (норма и лек когнитивен дефицит).
Анализът на данните отчете преразпределение на пациентите в групата с гранични когнитивни нарушения към двете съседни групи (норма и лек когнитивен дефицит). Чрез специфична работа в тази рискова група е
read the entire text >>

Ранни когнитиВни нарушения слеg исхемичен мозъчен инсулт
Ранни когнитиВни нарушения слеg исхемичен мозъчен инсулт
read the entire text >>

Леки когнитивни нарушения.
Евденова Т. Леки когнитивни нарушения.
read the entire text >>

Болните с лек дефицит оформят най-голямата група пациенти с когнитивни нарушения след ИМИ.
Болните с лек дефицит оформят най-голямата група пациенти с когнитивни нарушения след ИМИ. При тях е налице „скрито“ протичане на когнитивната патология. Това създава клинични затруднения (трудно диагностициране без невропсихологично изследване), но те са най-подходящи за интервенции и проследяване в динамика.
read the entire text >>

Не може напълно да се изключи наличието на преморбидно влошен когнитивен статус – „скрити” когнитивни нарушения [23].
Възниква и друг въпрос: „Дали не се касае за нормално стареене, а не за патологичен процес? “, предвид факта, че това са основно възрастни болни. Значимите различия в когнитивния статус между контролите и болните с ИМИ са косвено доказателство за съдовия характер на когнитивния дефицит и по-специално на този след ИМИ. Не може напълно да се изключи наличието на преморбидно влошен когнитивен статус – „скрити” когнитивни нарушения [23]. Те се срещат в 10-12% от популацията [34]. По литературни данни, лек когнитивен дефицит имат 3 до 19% от хората над 65 год., 10% от 70-79 годишните и 25% от 80-89 годишните [2]. Според тези данни, „чистата“ честота на когнитивните нарушения след ИМИ при нашите пациенти e 57-59% до 3-я ден и 62-64% след 3 месечен период. Ако деменцията е с честота 3-6% при индивидите между 65 и 79 год., а при тези над 80 год. достига до 20-30% [7], тогава
read the entire text >>

Тази сравнително висока честота на когнитивните дефицити след ИМИ може да се дължи поне отчасти и на подлежащ друг тип съдов когнитивен дефицит [23] и дори на смесени когнитивни нарушения, клинично проявени след ИМИ.
„чистата честота“ на постинсултна деменция е 2 до 5%. Тази сравнително висока честота на когнитивните дефицити след ИМИ може да се дължи поне отчасти и на подлежащ друг тип съдов когнитивен дефицит [23] и дори на смесени когнитивни нарушения, клинично проявени след ИМИ. Според съвременните разбирания, васкуларните рискови фактори и особено захарният диабет (1/3 от нашите случаи) и артериалната хипертония (80% от нашите болни) лежат в основата на инцидентната деменция
read the entire text >>

Back to Top