Search for 'рискови фактори'

Search in texts for 'рискови фактори' - Neurosonology.net'

Download page (1)

163 results of 25 texts with exact phrase : 'рискови фактори'.

1. NEUROSONOLOGY AND CEREBRAL HEMODYNAMICS, Vol. 1, 2005 , , ,

Монографията разглежда и проблема за кардиоцеребралните въздействия при заболявания на сърцето, общите им рискови фактори, механизмите за възникване на мозъчните увреждания и терапевтичните стратегии за тяхното лечение и превенция.
Монографията разглежда и проблема за кардиоцеребралните въздействия при заболявания на сърцето, общите им рискови фактори, механизмите за възникване на мозъчните увреждания и терапевтичните стратегии за тяхното лечение и превенция. Подробно са представени въпросите за глобалната мозъчна исхемия при сърдечен арест, за особеностите на протичане на мозъчните и сърдечните усложнения при хипертензивни кризи и за риска от мозъчен инсулт при сърдечна хирургия.
read the entire text >>

2. NEUROSONOLOGY AND CEREBRAL HEMODYNAMICS, vol. 1, 2005, No. 2 , , ,

Цереброваскуларни рискови фактори и мозъчен микроемболизъм
Цереброваскуларни рискови фактори и мозъчен микроемболизъм
read the entire text >>

Многобройни проучвания анализират различни аспекти на епилепсията след мозъчен инсулт – епидемиология, рискови фактори, патофизиология, клинична картина, лечение [41, 48, 49, 56, 60].
Епилептичните пристъпи и симптоматичната епилепсия са обичайни последици на мозъчните инсулти. Многобройни проучвания анализират различни аспекти на епилепсията след мозъчен инсулт – епидемиология, рискови фактори, патофизиология, клинична картина, лечение [41, 48, 49, 56, 60]. Въпреки дългогодишните и многостранни проучвания, третиращи взаимовръзката на тези значими за неврологията страдания, много въпроси остават нерешени и до днес. Противоречивите резултати са породени от хетерогенния дизайн на провежданите изследвания, както и от липсата на единни терминологични, методологични и класификационни подходи.
read the entire text >>

Патофизиология и рискови фактори
Патофизиология и рискови фактори
read the entire text >>

Цереброваскуларни рискови фактори и мозъчен микроемболизъм при болни с каротидни обструкции
Цереброваскуларни рискови фактори и мозъчен микроемболизъм при болни с каротидни обструкции
read the entire text >>

Да оцени ролята на цереброваскуларните рискови фактори (РФ) самостоятелно или в комбинация, върху появата на микроемболични сигнали (МЕС) при болни с каротидни обструкции.
Да оцени ролята на цереброваскуларните рискови фактори (РФ) самостоятелно или в комбинация, върху появата на микроемболични сигнали (МЕС) при болни с каротидни обструкции.
read the entire text >>

Рискови фактори
Рискови фактори
read the entire text >>

Рискови фактори и мозъчен микроемболизъм
Рискови фактори и мозъчен микроемболизъм
read the entire text >>

Рискови фактори и мозъчен микроемболизъм
Рискови фактори и мозъчен микроемболизъм
read the entire text >>

Цереброваскуларни рискови фактори.
Хаджиев Д, Лехнер Х. Цереброваскуларни рискови фактори. “АРСО”, С, 1998.
read the entire text >>

Да анализира зависимостите между показателите на кръвния вискозитет и плазмените липиди при пациенти с рискови фактори за мозъчен инсулт и с исхемична мозъчносъдова болест (МСБ).
Да анализира зависимостите между показателите на кръвния вискозитет и плазмените липиди при пациенти с рискови фактори за мозъчен инсулт и с исхемична мозъчносъдова болест (МСБ).
read the entire text >>

Проучването включва 43 болни с транзиторни исхемични атаки (ТИА), 53 с хронични едностранни мозъчни инфаркти (ХЕМИ) и 57 пациенти с рискови фактори (РФ) за мозъчен инсулт.
Проучването включва 43 болни с транзиторни исхемични атаки (ТИА), 53 с хронични едностранни мозъчни инфаркти (ХЕМИ) и 57 пациенти с рискови фактори (РФ) за мозъчен инсулт. При всички болни, както и при контролна група от 56 клинично здрави лица са изследвани кръвен (КВ) и плазмен (ПВ) вискозитет при различни скорости на деформация с Couette ротационен вискозиметър Contraves Low Shear 30, ПВ с капилярен вискозиметър, хематокрит (ХТ), фибриноген (ФИБ), общ холестерол (О-ХОЛ), триглицериди (ТГ), холестерол в липопротеини с висока плътност (ЛВП-ХОЛ).
read the entire text >>

През последните години се утвърди значението на дислипидемията и на повишения КВ като рискови фактори за мозъчни инсулти [8, 11].
През последните години се утвърди значението на дислипидемията и на повишения КВ като рискови фактори за мозъчни инсулти [8, 11]. Експериментални и клинични изследвания разкриха и значими корелации между плазмените липиди с показателите на КВ [2, 3]. Установено бе, че ПВ и КВ корелират значимо с О-ХОЛ, с холестерола в липопротеините с ниска плътност (ЛНП-ХОЛ) и с ЛВП-ХОЛ, а ТГ – с еритроцитната агрегация (ЕА). По-нови проучвания показаха, че плазмените ТГ са свързани с кръвния вискозитет независимо от други изследвани биохимични маркери [6]. Подчертава се ефекта на плазмените липиди върху ускоряването на ЕА и повишаването на КВ [3]. Тези ефекти на липидите засилват атерогенезата и повишават риска от исхемични сърдечни и мозъчни инциденти [13].
read the entire text >>

Основните анализирани рискови фактори са артериална
В проучването са включени 96 болни (38 жени и 58 мъже, средна възраст 58.0±9.8 г.) с МСБ и 57 лица (средна възраст 54.0±8.2 г.) с РФ за мозъчен инсулт. В зависимост от вида на мозъчносъдовите нарушения болните са разделени на две групи: 43 (средна възраст 42.4±8.0 г.) с ТИА и 53 (средна възраст 54.6±8.2 г.) с ХЕМИ. При всички пациенти са проведени клинично и неврологично изследване, дуплекс-скениране на каротисните артерии, КТ и/или МРТ. Основните анализирани рискови фактори са артериална
read the entire text >>

3. NEUROSONOLOGY AND CEREBRAL HEMODYNAMICS, vol. 2, 2006, No. 1 , , ,

Генетични рискови фактори за каротидна атеросклероза
Генетични рискови фактори за каротидна атеросклероза
read the entire text >>

Генетични рискови фактори за каротидна атеросклероза
Генетични рискови фактори за каротидна атеросклероза
read the entire text >>

Установената наследственост е била висока – 92% за общата сънна артерия (ОСА) и 82% за вътрешната сънна артерия (ВСА) след нагласяване към стандартните рискови фактори за коронарна болест на сърцето (КБС).
Една от първите оценки на наследствеността на каротидната атеросклероза се отнася за каротидния ИМК при 46 сибси в Мексико Сити [15]. Установената наследственост е била висока – 92% за общата сънна артерия (ОСА) и 82% за вътрешната сънна артерия (ВСА) след нагласяване към стандартните рискови фактори за коронарна болест на сърцето (КБС). Тези високи стойности са били поставени под съмнение и последващи проучвания последователно показват наследственост между 20% и 40% при случайни лица [50, 73], близнаци [64] и лица със захарен диабет втори тип [40]. При семейства обременени с хипертония [72] и при случайно подбрани семейства [21] тя е по-висока.
read the entire text >>

Генетични рискови фактори за каротидна атеросклероза
Генетични рискови фактори за каротидна атеросклероза
read the entire text >>

Генетични рискови фактори за каротидна атеросклероза
Генетични рискови фактори за каротидна атеросклероза
read the entire text >>

A. показва, че лица, хомозиготни по 6А алела, въпреки че са здрави и без рискови фактори за атеросклероза имат промени в ОСА подобни на тези при стареенето и атеросклерозата.
A. показва, че лица, хомозиготни по 6А алела, въпреки че са здрави и без рискови фактори за атеросклероза имат промени в ОСА подобни на тези при стареенето и атеросклерозата. То идентифицира полиморфизма на ММР – 3 промотора като основен генетичен детерминант на дебелината и диаметъра на ОСА при отсъствието на рискови фактори за атеросклероза. Необходими са понататъшни лонгитудинални изследвания за да се верифицира влиянието на полиморфизма на този ген върху клиничните аспекти на атеросклерозата.
read the entire text >>

То идентифицира полиморфизма на ММР – 3 промотора като основен генетичен детерминант на дебелината и диаметъра на ОСА при отсъствието на рискови фактори за атеросклероза.
A. показва, че лица, хомозиготни по 6А алела, въпреки че са здрави и без рискови фактори за атеросклероза имат промени в ОСА подобни на тези при стареенето и атеросклерозата. То идентифицира полиморфизма на ММР – 3 промотора като основен генетичен детерминант на дебелината и диаметъра на ОСА при отсъствието на рискови фактори за атеросклероза. Необходими са понататъшни лонгитудинални изследвания за да се верифицира влиянието на полиморфизма на този ген върху клиничните аспекти на атеросклерозата.
read the entire text >>

Проучените генетични рискови фактори при каротидна атеросклероза повлияват различни звена на патологичния процес: съдовите стени и ендотелните функции (ACE, AGT, MMP – 3, NOS), липидната обмяна (APOE, PON), коагулационната каскада (фактор VII, фактор V на Leiden).
Проучените генетични рискови фактори при каротидна атеросклероза повлияват различни звена на патологичния процес: съдовите стени и ендотелните функции (ACE, AGT, MMP – 3, NOS), липидната обмяна (APOE, PON), коагулационната каскада (фактор VII, фактор V на Leiden). Тези генетични фактори модулират ефектите на намиращите се също под генетичен контрол конвенционални рискови фактори като захарен диабет, артериална хипертония и хиперлипидемия и взаимодействат с фактори на околната среда като тютюнопушенето. По този начин те променят риска за развитие на мозъчен инсулт.
read the entire text >>

Тези генетични фактори модулират ефектите на намиращите се също под генетичен контрол конвенционални рискови фактори като захарен диабет, артериална хипертония и хиперлипидемия и взаимодействат с фактори на околната среда като тютюнопушенето.
Проучените генетични рискови фактори при каротидна атеросклероза повлияват различни звена на патологичния процес: съдовите стени и ендотелните функции (ACE, AGT, MMP – 3, NOS), липидната обмяна (APOE, PON), коагулационната каскада (фактор VII, фактор V на Leiden). Тези генетични фактори модулират ефектите на намиращите се също под генетичен контрол конвенционални рискови фактори като захарен диабет, артериална хипертония и хиперлипидемия и взаимодействат с фактори на околната среда като тютюнопушенето. По този начин те променят риска за развитие на мозъчен инсулт.
read the entire text >>

Генетични рискови фактори за каротидна атеросклероза
Генетични рискови фактори за каротидна атеросклероза
read the entire text >>

Коагулопатиите, включително и тези, причинени от повишени концентрации на циркулиращи антифосфолипидни антитела, както и причинените от понижени концентрации на протеин С, протеин S и антитромбин III, са сериозни рискови фактори за развитие на исхемична оптикопатия.
Коагулопатиите, включително и тези, причинени от повишени концентрации на циркулиращи антифосфолипидни антитела, както и причинените от понижени концентрации на протеин С, протеин S и антитромбин III, са сериозни рискови фактори за развитие на исхемична оптикопатия.
read the entire text >>

Представя се случай на 43 годишен мъж с остър мозъчен инфаркт в басейна на дясна средна мозъчна артерия (СМА), възникнал на фона на артериална хипертония, тромбоза на ствола на дясна СМА и дългогодишни рискови фактори
Представя се случай на 43 годишен мъж с остър мозъчен инфаркт в басейна на дясна средна мозъчна артерия (СМА), възникнал на фона на артериална хипертония, тромбоза на ствола на дясна СМА и дългогодишни рискови фактори
read the entire text >>

Ролята на традиционните рискови фактори в патогенезата на мозъчната атеросклероза е добре известна [3, 9, 13, 14].
Ролята на традиционните рискови фактори в патогенезата на мозъчната атеросклероза е добре известна [3, 9, 13, 14]. При описания случай е налице съчетание от няколко РФ
read the entire text >>

[8] в 33.1% от случаите с мозъчен инфаркт в млада възраст се установява ранна атеросклероза, като тютюнопушенето е на първо място сред рискови фактори (35.1%), следвано от хипертриглицеридемията (33.9%), хиперхолестеролемията
– нелекувана артериална хипертония, тютюнопушене, умерена злоупотреба с алкохол и стрес, които водят до изолирана тромбоза на дясна СМА. В редица големи проучвания ранната атеросклероза се приема като една от водещите причини за инсулт при млади лица [6, 12]. Според Carolei и съавт. [8] в 33.1% от случаите с мозъчен инфаркт в млада възраст се установява ранна атеросклероза, като тютюнопушенето е на първо място сред рискови фактори (35.1%), следвано от хипертриглицеридемията (33.9%), хиперхолестеролемията
read the entire text >>

Цереброваскуларни рискови фактори.
Хаджиев Д, Лехнер Х. Цереброваскуларни рискови фактори. София, МИ “АРСО”, 1998.
read the entire text >>

4. NEUROSONOLOGY AND CEREBRAL HEMODYNAMICS, vol. 2, 2006, No. 2 , , ,

Оценка на ВМР при пациенти с различни съдови рискови фактори, като артериална хипертония и захарен диабет.
Оценка на ВМР при пациенти с различни съдови рискови фактори, като артериална хипертония и захарен диабет.
read the entire text >>

Повече от ¼ от пациентите са с клинично проявена атеросклероза в повече от една съдова зона: над 80% са със сърдечносъдови рискови фактори, над 50% са с хипертония, 40% са с хиперхолестеролемия, 30% са пушачи и 20% са с диабет.
– плацебо, аспирин 325 mg и Plavix – плацебо еднократно дневно за период от една до три години. Повече от ¼ от пациентите са с клинично проявена атеросклероза в повече от една съдова зона: над 80% са със сърдечносъдови рискови фактори, над 50% са с хипертония, 40% са с хиперхолестеролемия, 30% са пушачи и 20% са с диабет.
read the entire text >>

Българската невросонология бе представена с постер, посветен на честотата на екстракраниалната съдова патология при болни с мозъчносъдова болест и рискови фактори (E.
Наред с основните доклади бяха организирани постерни сесии с представяне на повече от 150 постера. Българската невросонология бе представена с постер, посветен на честотата на екстракраниалната съдова патология при болни с мозъчносъдова болест и рискови фактори (E. Titianova и съавт.).
read the entire text >>

5. NEUROSONOLOGY AND CEREBRAL HEMODYNAMICS, vol. 3, 2007, No. 1 , , ,

Съдовите рискови фактори – артериална хипертония, захарен диабет, хиперлипидемия, хиперхомоцистеинемия и други предизвикват функционални и органични изменения в мозъчните съдове и повишават риска от исхемични лезии на мозъка.
Съдовите рискови фактори – артериална хипертония, захарен диабет, хиперлипидемия, хиперхомоцистеинемия и други предизвикват функционални и органични изменения в мозъчните съдове и повишават риска от исхемични лезии на мозъка. При наличието на съдови рискови фактори невропротекцията повишава толерантността на невроните към исхемия и може да понижи опасността от настъпване на исхемичен инсулт (ИИ) или транзиторна исхемична атака (ТИА). С назначаването на невропротектор при болни с висок риск от ИНМК се осъществява профилактична невропротекция.
read the entire text >>

При наличието на съдови рискови фактори невропротекцията повишава толерантността на невроните към исхемия и може да понижи опасността от настъпване на исхемичен инсулт (ИИ) или транзиторна исхемична атака (ТИА).
Съдовите рискови фактори – артериална хипертония, захарен диабет, хиперлипидемия, хиперхомоцистеинемия и други предизвикват функционални и органични изменения в мозъчните съдове и повишават риска от исхемични лезии на мозъка. При наличието на съдови рискови фактори невропротекцията повишава толерантността на невроните към исхемия и може да понижи опасността от настъпване на исхемичен инсулт (ИИ) или транзиторна исхемична атака (ТИА). С назначаването на невропротектор при болни с висок риск от ИНМК се осъществява профилактична невропротекция.
read the entire text >>

Здравите лица са без рискови фактори за МСБ, имат нормални показатели на артериалното налягане, нормален соматичен и неврологичен статус.
Здравите лица са без рискови фактори за МСБ, имат нормални показатели на артериалното налягане, нормален соматичен и неврологичен статус. Болните с ТИА са с анамнеза за преходни неврологични симптоми предимно от вертебробазиларната система, а болните с ХЕМИ са с данни за прекаран едностранен супратенториален мозъчен инфаркт в басейна на ЛСМА при 21 болни и на ДСМА при 18 болни. Най-високи са стойностите на САН и ДАН при болните с ТИА (Таблица1).
read the entire text >>

6. NEUROSONOLOGY AND CEREBRAL HEMODYNAMICS, vol. 3, 2007, No. 2 , , ,

Каротидна патология и рискови фактори за мозъчносъдова болест: корелативни клинични, невросонографни и ехокардиографски проучвания
Каротидна патология и рискови фактори за мозъчносъдова болест: корелативни клинични, невросонографни и ехокардиографски проучвания
read the entire text >>

Хемореологични нарушения и рискови фактори за мозъчносъдова болест: корелативни проучвания
Хемореологични нарушения и рискови фактори за мозъчносъдова болест: корелативни проучвания
read the entire text >>

мозъчносъдова болест, рискови фактори, хомоцистеин
мозъчносъдова болест, рискови фактори, хомоцистеин
read the entire text >>

Останалите рискови фактори: тютюнопушене, артериална хипертония, захарен диабет и хиперлипидемия могат допълнително, самостоятелно или синергично, чрез взаимодействие с хомоцистеина, да увеличат общия риск от съдови заболявания на сърцето и мозъка.
Показано е, че покачването на стойностите му над 12 µmol/l корелира значимо с нарастване на честотата на съдовите инциденти и се асоциира с изменение на съдовата морфология, подтискане на ендотелната антитромботична функция и индукция на прокоагулантните звена. Патогенетична основа за тези механизми е хомоцистеин-медиираният оксидативен стрес. Множество фактори на околната среда, редица заболявания и прием на лекарства, могат да повлияят на хомоцистеиновата обмяна. Сред хранителните фактори най-честата причина за хиперхомоцистеинемия е недостигът на фолиева киселина. Показано е, че редукцията на високите нива на хомоцистеин, намаляват с около 25% риска от мозъчносъдов или сърдечносъдов инцидент. Останалите рискови фактори: тютюнопушене, артериална хипертония, захарен диабет и хиперлипидемия могат допълнително, самостоятелно или синергично, чрез взаимодействие с хомоцистеина, да увеличат общия риск от съдови заболявания на сърцето и мозъка.
read the entire text >>

Търсенето на рискови фактори за нейно възникване се пропоръчва да започне в ранна възраст, като определянето на индивидуалния релативен риск е препоръчително да става най-късно до 40 годишна възраст.
Мозъчносъдовите и сърдечносъдовите заболявания са водеща причина за смъртност и трайна инвалидизация във всички страни по света. Основна причина за тяхното възникване е атеросклерозата [29]. Търсенето на рискови фактори за нейно възникване се пропоръчва да започне в ранна възраст, като определянето на индивидуалния релативен риск е препоръчително да става най-късно до 40 годишна възраст. Откриването на различни маркери за атеросклероза спомага за ранен скрининг и първична профилактика на застрашените контингенти и допринася за намаляване на честотата на мозъчносъдовата болест (МСБ).
read the entire text >>

От значение са и допълнителните рискови фактори (тютюнопушене, артериална хипертония, захарен диабет, хиперлипидемия, хронична бъбречна недостатъчност), които могат да увеличат общия съдов риск [1, 15].
хиперхомоцистеинемия и релативния риск от дисекация на сънните и вертебралните артерии [13]. От значение са и допълнителните рискови фактори (тютюнопушене, артериална хипертония, захарен диабет, хиперлипидемия, хронична бъбречна недостатъчност), които могат да увеличат общия съдов риск [1, 15]. При комбиниране на няколко независими рискови фактора с високи хомоцистеинови нива, релативният риск може да достигне 8.7. Показано е, че редукцията на хомоцистеина с
read the entire text >>

Синергичната интеракция между хомоцистеина и останалите рискови фактори (тютюнопушене, артериална хипертония, захарен диабет и хиперлипидемия) води до увеличение на общия риск [15], което подсказва, че болните със захарен диабет или с друг метаболитен синдром, би трябвало да се третират като такива със съдова патология.
в 5% до 10% от населението и е по-честа при лица със съдова патология. [26, 32, 34]. Високият хомоцистеин се асоциира с увеличен риск от атеротромботични инциденти и определянето на плазмените му нива трябва да е част от индивидуалния профил при пациентите с мозъчносъдова и сърдечносъдова патология. Синергичната интеракция между хомоцистеина и останалите рискови фактори (тютюнопушене, артериална хипертония, захарен диабет и хиперлипидемия) води до увеличение на общия риск [15], което подсказва, че болните със захарен диабет или с друг метаболитен синдром, би трябвало да се третират като такива със съдова патология. Скрининг за хиперхомоцистеинемия се препоръчва и при родственици на високорисковите контингенти.
read the entire text >>

и рискови фактори за мозъчносъдова болест: корелативни клинични, невросонографни
и рискови фактори за мозъчносъдова болест: корелативни клинични, невросонографни
read the entire text >>

корелативни проучвания мозъчносъдова болест, рискови фактори
корелативни проучвания мозъчносъдова болест, рискови фактори
read the entire text >>

Каротидна патология и рискови фактори за МСБ
Каротидна патология и рискови фактори за МСБ
read the entire text >>

Каротидна патология и рискови фактори за МСБ
Каротидна патология и рискови фактори за МСБ
read the entire text >>

Здравите лица са без рискови фактори за МСБ, имат нормални показатели на артериалното налягане и ПЧ, нормално телесно тегло, нормален соматичен и неврологичен статус.
Здравите лица са без рискови фактори за МСБ, имат нормални показатели на артериалното налягане и ПЧ, нормално телесно тегло, нормален соматичен и неврологичен статус.
read the entire text >>

Каротидна патология и рискови фактори за МСБ
Каротидна патология и рискови фактори за МСБ
read the entire text >>

Каротидна патология и рискови фактори за МСБ
Каротидна патология и рискови фактори за МСБ
read the entire text >>

Хиперхолестеролемията и хиперлипидемията не са доказани преки рискови фактори за рецидив на исхемичен инсулт.
Хиперхолестеролемията и хиперлипидемията не са доказани преки рискови фактори за рецидив на исхемичен инсулт.
read the entire text >>

Показано е, че физическата активност има благоприятен ефект върху кардиоваскуларните рискови фактори, включително мозъчен инсулт
Показано е, че физическата активност има благоприятен ефект върху кардиоваскуларните рискови фактори, включително мозъчен инсулт
read the entire text >>

При пациенти със симптомни стенози на екстракраниалните вертебрални артерии, реваскуларизационни процедури могат да се обсъждат само при наличие на рецидивиращи вертебробазиларни инсулти независимо от провеждането на комплексно медикаментозно лечение (антитромботични средства, статини, лечение на рискови фактори).
При пациенти със симптомни стенози на екстракраниалните вертебрални артерии, реваскуларизационни процедури могат да се обсъждат само при наличие на рецидивиращи вертебробазиларни инсулти независимо от провеждането на комплексно медикаментозно лечение (антитромботични средства, статини, лечение на рискови фактори).
read the entire text >>

Решението трябва да се вземе въз основа на рискови фактори, поносимост към медикамента и клинични характеристики.
Липсват достатъчно проучвания, позволяващи да се препоръчат твърдо останалите варианти, освен монотерапията с Aspirin. Решението трябва да се вземе въз основа на рискови фактори, поносимост към медикамента и клинични характеристики.
read the entire text >>

Mineva и съавт.) и честотата на екстракраниалната съдова патология при болни с рискови фактори за МСБ (E.
Наред с основните доклади бяха организирани постерни сесии с участие на над 150 сонолози от цял свят. Българската невросонология бе представена с 2 постера, посветени на асимптомните каротидни стенози (P. Mineva и съавт.) и честотата на екстракраниалната съдова патология при болни с рискови фактори за МСБ (E. Titianova и съавт.). За най-добър постер бяха раздадени научни награди, носещи името на изтъкнати учени по невросонология: 2 награди
read the entire text >>

7. NEUROSONOLOGY AND CEREBRAL HEMODYNAMICS, vol. 4, 2008, No. 1 , , ,

Вероятната причина за това е високата честота на рискови фактори (РФ) за мозъчносъдова болест, сред които водещи са артериалната хипертония, тютюнопушенето, нездравословното хранене и стресът.
Мозъчният инсулт (МИ) е социално значимо заболяване. Той е една от най-честите причини за смърт в света на трето място след сърдечния инфаркт и раковите заболявания. България е сред страните с най-висока заболеваемост и смъртност от мозъчен инсулт в Европа. Вероятната причина за това е високата честота на рискови фактори (РФ) за мозъчносъдова болест, сред които водещи са артериалната хипертония, тютюнопушенето, нездравословното хранене и стресът. Над 80% от мозъчните инсулти са исхемични. Близо 1/3 от мозъчните инфаркти се причиняват от стенотично-тромботични процеси в каротидните артерии. Веднъж възникнал, исхемичният инсулт причинява тежки поражения и ако не доведе до смърт, нанася трайни и трудно лечими поражения. Ето защо съвременната медицина се насочва към ранна диагностика и своевременна профилактика на мозъчносъдовите заболявания [20].
read the entire text >>

8. NEUROSONOLOGY AND CEREBRAL HEMODYNAMICS, vol. 4, 2008, No. 2 , , ,

Подборът на болните, индицирани за КЕ, е проведен сред над 1000 болни с АКС (с или без ХАНК и ИБС), както и такива с рискови фактори (РФ) – възраст над 60 г., наличие на артериална хипертония (АХ), захарен диабет (ЗД) и дислипидемия.
Подборът на болните, индицирани за КЕ, е проведен сред над 1000 болни с АКС (с или без ХАНК и ИБС), както и такива с рискови фактори (РФ) – възраст над 60 г., наличие на артериална хипертония (АХ), захарен диабет (ЗД) и дислипидемия. При установяване на асимптомна стеноза на ВСА над 60%, пациентите са насочвани за извършване на КЕ.
read the entire text >>

Изследвани са 93 болни с АИНМК, 30 болни с рискови фактори (РФ) за мозъчносъдова болест (МСБ) и 78 клинично здрави лица.
Изследвани са 93 болни с АИНМК, 30 болни с рискови фактори (РФ) за мозъчносъдова болест (МСБ) и 78 клинично здрави лица. Честотата на РФ е оценявана посредством специализиран въпросник. Болните са разпределени в две групи в зависимост от степента на артериална хипертония (АХ), класифицирана в три степени въз основа на Европейски консенсус: І степен [140-159/90-99], ІІ степен [160-179/100-109], ІІІ степен [≥180/≥110]. Прилагано е цветно дуплекс-скениране (ЦДС) на магистралните артерии на главата за определяне на скоростта на екстракраниалния кръвен ток и морфологията на съдовата стена – дебелина на интима-медия комплекса (ИМК) на общите сънни артерии (ОСА), наличие на атероматозни плаки, тяхната степен на изразеност, ехогенност и стабилност. При 32 болни с АИНМК, 28 болни с РФ за МСБ и 10 клинично здрави лица е проведено паралелно изследване на мозъчния паренхим с магнитнорезонансна томография (МРТ) на главен мозък. Определяни са основните количествени показатели за оценка на вътрешните и външните ликворни пространства.
read the entire text >>

Показано е, че перивентрикуларните и дълбоките исхемични промени на бяло мозъчно вещество, които се визуализират с магнитнорезонансна томография (МРТ), повишават риска от мозъчен инсулт независимо от другите съдови рискови фактори (РФ).
Клиничните прояви на АИНМК са неспецифични. За тяхното диагностициране се прилага батерия от диагностични тестове, които целят да обективират наличието на асимптомни съдови екстракраниални и/или мозъчни обструкции, функционални нарушения на мозъчната хемодинамика и морфологични промени в мозъчния паренхим. Към тях се причисляват асимптомната каротидна атеросклероза, огнищната мозъчна олигемия, асимптомните мозъчни инфаркти (АМИ), исхемичните лезии на дълбокото бяло мозъчно вещество и някой мозъчни атрофии. Показано е, че перивентрикуларните и дълбоките исхемични промени на бяло мозъчно вещество, които се визуализират с магнитнорезонансна томография (МРТ), повишават риска от мозъчен инсулт независимо от другите съдови рискови фактори (РФ). Те се обуславят от хронична хипоперфузия в областите, кръвоснабдявани от дългите пенетриращи артерии на мозъка [12]. Своевременното им диагностициране и лечение допринася за профилактиката на транзиторните исхемични атаки (ТИА) и/или исхемичните инсулти (ИИ) [29].
read the entire text >>

В заключение, резултатите от нашето проучване потвърждават неблагоприятните ефекти на някой рискови фактори като възраст, тютюнопушене, наднормено тегло, давност,
В заключение, резултатите от нашето проучване потвърждават неблагоприятните ефекти на някой рискови фактори като възраст, тютюнопушене, наднормено тегло, давност,
read the entire text >>

Титянова Е, Велчева И, Каракънева С, Димитров Н, Христова К, Дамянов П, Димова Р, Попов П, Рамшев К, Каротидна патология и рискови фактори за мозъчносъдова болест: клинични, невросонографни и ехокардиографски проучвания.
Титянова Е, Велчева И, Каракънева С, Димитров Н, Христова К, Дамянов П, Димова Р, Попов П, Рамшев К, Каротидна патология и рискови фактори за мозъчносъдова болест: клинични, невросонографни и ехокардиографски проучвания.
read the entire text >>

Въпреки, че все още няма яснота относно точната причина и механизмите на развитие на атеросклероза, известна е ролята на някои рискови фактори (РФ), участващи в нейната етиопатогенеза, сред които водеща роля имат артериалната хипертония, захарния диабет, дислипидемията и тютюнопушенето.
Каротидната атеросклероза е локално проявление на атеросклеротичния процес, засягащ едновременно или последователно всички артерии на тялото. Въпреки, че все още няма яснота относно точната причина и механизмите на развитие на атеросклероза, известна е ролята на някои рискови фактори (РФ), участващи в нейната етиопатогенеза, сред които водеща роля имат артериалната хипертония, захарния диабет, дислипидемията и тютюнопушенето. Редица проучвания [14] доказват ролята на рисковите фактори за развитието на съдови усложнения – инфаркт, инсулт, гангрена и съдова смърт. Показано е, че релативният риск при болните от захарен диабет за развитие на исхемичен мозъчен инсулт е 5.4 [6, 9, 14, 18, 22, 23], при болните с артериална
read the entire text >>

Да се редуцира рискът от мозъчен инсулт и свързаната с него смъртност като резултат от каротидна патология посредством индивидуална първична и вторична профилактика на мозъчносъдова болест (МСБ), съобразено с вида и тежестта на каротидната патология, коморбидните заболявания, вида и честотата на придружаващите рискови фактори (РФ).
Да се редуцира рискът от мозъчен инсулт и свързаната с него смъртност като резултат от каротидна патология посредством индивидуална първична и вторична профилактика на мозъчносъдова болест (МСБ), съобразено с вида и тежестта на каротидната патология, коморбидните заболявания, вида и честотата на придружаващите рискови фактори (РФ).
read the entire text >>

9. NEUROSONOLOGY AND CEREBRAL HEMODYNAMICS, vol. 5, 2009, No. 1 , , ,

Изследвани са 93 болни с АИНМК, 30 болни с рискови фактори (РФ) за мозъчносъдова болест (МСБ) и 78 клинично здрави лица.
Изследвани са 93 болни с АИНМК, 30 болни с рискови фактори (РФ) за мозъчносъдова болест (МСБ) и 78 клинично здрави лица. Всички болни са с артериална хипертония (АХ), като са разпределени в две групи в зависимост от нейната степен, класифицирана въз основа на Европейски консенсус: І степен АХ [140-159/90-99], ІІ степен АХ [160-179/100-109], ІІІ степен АХ [≥180/≥110]. Прилагано е цветно дуплекс-скениране (ЦДС) на магистралните артерии на главата за определяна скоростта на екстракраниалния кръвен ток и морфологията на съдовата стена дебелината на интима-медия комплекса (ИМК) на общите сънни артерии (ОСА), наличие на атероматозни плаки, тяхната степен на изразеност, ехогенност и стабилност. Промените в мозъчния паренхим са оценявани с магнитнорезонансна томография на главен мозък (МРТ).
read the entire text >>

Каротидна патология и рискови фактори за мозъчносъдова болест: клинични, невросонографни и ехокардиографски проучвания.
Титянова Е, Велчева И, Каракънева С, Димитров Н, Христова К, Дамянов П, Димова Р, Попов П, Рамшев К. Каротидна патология и рискови фактори за мозъчносъдова болест: клинични, невросонографни и ехокардиографски проучвания.
read the entire text >>

Основни рискови фактори за развитието на депресия след мозъчен инсулт са анамнеза за предшестващ депресивен епизод, по-голяма тежест на мозъчния инсулт и наличието на соматични и когнитивни нарушения [16].
Основни рискови фактори за развитието на депресия след мозъчен инсулт са анамнеза за предшестващ депресивен епизод, по-голяма тежест на мозъчния инсулт и наличието на соматични и когнитивни нарушения [16]. Описани са и други рискови фактори като социален дистрес при самотни лица, висше образование, събития, настъпили непосредствено преди инсулта [31]. Интересни са данните на I. Aben et al.[1] за еднаква честота на депресията след мозъчен инсулт и миокарден инфаркт. Авторите посочват необходимостта от проучване на възможна обща роля на съдони фактори в равитието на депресията след двете заболявания.
read the entire text >>

Описани са и други рискови фактори като социален дистрес при самотни лица, висше образование, събития, настъпили непосредствено преди инсулта [31].
Основни рискови фактори за развитието на депресия след мозъчен инсулт са анамнеза за предшестващ депресивен епизод, по-голяма тежест на мозъчния инсулт и наличието на соматични и когнитивни нарушения [16]. Описани са и други рискови фактори като социален дистрес при самотни лица, висше образование, събития, настъпили непосредствено преди инсулта [31]. Интересни са данните на I. Aben et al.[1] за еднаква честота на депресията след мозъчен инсулт и миокарден инфаркт. Авторите посочват необходимостта от проучване на възможна обща роля на съдони фактори в равитието на депресията след двете заболявания.
read the entire text >>

с рискови фактори за мозъчносъдова болест като хипертония, диабет, каротидна стеноза, предсърдно мъждене и хиперлипидемия, както и с данни за двустранни исхемични лезии в субкортикалното бяло вещество при образна диагностика е описана „съдова депресия» [25].
При лица над 65 год. с рискови фактори за мозъчносъдова болест като хипертония, диабет, каротидна стеноза, предсърдно мъждене и хиперлипидемия, както и с данни за двустранни исхемични лезии в субкортикалното бяло вещество при образна диагностика е описана „съдова депресия» [25]. Клиничните прояви на съдовата депресия са промени в настроението, тенденция към психомоторна забавеност, неувереност, нарушение на екзекутивните функции и на ежедневната активност. При пациентите със съдова депресия се установява по-рядко фамилна анамнеза за депресия. Те може да са прекарали асимптомен мозъчен инфаркт или транзиторна исхемична атака. Честотата на съдовата депресия корелира значимо с тежестта на съдовите рискови фактори.
read the entire text >>

Честотата на съдовата депресия корелира значимо с тежестта на съдовите рискови фактори.
При лица над 65 год. с рискови фактори за мозъчносъдова болест като хипертония, диабет, каротидна стеноза, предсърдно мъждене и хиперлипидемия, както и с данни за двустранни исхемични лезии в субкортикалното бяло вещество при образна диагностика е описана „съдова депресия» [25]. Клиничните прояви на съдовата депресия са промени в настроението, тенденция към психомоторна забавеност, неувереност, нарушение на екзекутивните функции и на ежедневната активност. При пациентите със съдова депресия се установява по-рядко фамилна анамнеза за депресия. Те може да са прекарали асимптомен мозъчен инфаркт или транзиторна исхемична атака. Честотата на съдовата депресия корелира значимо с тежестта на съдовите рискови фактори.
read the entire text >>

Отчасти това се дължи на факта, че модерните невроизобразителни методики ги демонстрират с нарастваща честота при пациенти в напреднала възраст, а от друга страна – тези промени при наличие на рискови фактори за мозъчносъдова болест се асоциират с неспецифични и/или специфични невропсихологични или неврологични прояви.
С въвеждането на магнитнорезонансната томография (MРТ) през 1980 год. стана ясно колко малко информативна по отношение на промените в бялото мозъчно вещество е компютърната томография. Промените, които се наблюдават в бялото мозъчно вещество, днес са обект на засилен клиничен интерес. Отчасти това се дължи на факта, че модерните невроизобразителни методики ги демонстрират с нарастваща честота при пациенти в напреднала възраст, а от друга страна – тези промени при наличие на рискови фактори за мозъчносъдова болест се асоциират с неспецифични и/или специфични невропсихологични или неврологични прояви. Разграничаването на норма от патология при стареещия мозък, откриването на етиологията и патогенезата на промените в бялото мозъчно вещество е предизвикателство за науката и клиничната практика.
read the entire text >>

си делят едни и същи рискови фактори (РФ).
си делят едни и същи рискови фактори (РФ). При наличие на други РФ, възрастта се превръща във важен РФ за появата на левкоарайоза.
read the entire text >>

10. NEUROSONOLOGY AND CEREBRAL HEMODYNAMICS, vol. 5, 2009, No. 1 , , ,

кръвен вискозитет, мозъчен инфаркт, обща сънна артерия, рискови фактори,
кръвен вискозитет, мозъчен инфаркт, обща сънна артерия, рискови фактори,
read the entire text >>

Изследвани са 16 болни с хронични едностранни мозъчни инфаркти (ХЕМИ), 58 болни с рискови фактори (РФ) за МСБ и 25 контролни лица.
Изследвани са 16 болни с хронични едностранни мозъчни инфаркти (ХЕМИ), 58 болни с рискови фактори (РФ) за МСБ и 25 контролни лица. Посредством дуплекс скениране на общите сънни артерии са определяни скоростите на кръвния ток, диаметрите и дебелината на интима-медиа комплекса (ИМК) на съдовите стени. Измервани са систолното (САН) и диастолното (ДАН) артериално налягане и е изчислявано средното артериално налягане (СрАН). Кръвният вискозитет (КВ) при скорост на деформация 94,5 s
read the entire text >>

Освен системните рискови фактори като хиперлипидемия, хипертония, захарен диабет и тютюнопушене, в патогенезата на каротидната атеросклероза участват локални хемодинамични фактори като радиално напрежение (T), тангенциално напрежение (WSS) и напрежение на опън (
Освен системните рискови фактори като хиперлипидемия, хипертония, захарен диабет и тютюнопушене, в патогенезата на каротидната атеросклероза участват локални хемодинамични фактори като радиално напрежение (T), тангенциално напрежение (WSS) и напрежение на опън (
read the entire text >>

Цел на настоящото проучване е да се проследят промените на хемодинамичните фактори в ОСА при болни с рискови фактори (РФ) за мозъчносъдова болест (МСБ) и с хронични едностранни мозъчни инфаркти (ХЕМИ).
Цел на настоящото проучване е да се проследят промените на хемодинамичните фактори в ОСА при болни с рискови фактори (РФ) за мозъчносъдова болест (МСБ) и с хронични едностранни мозъчни инфаркти (ХЕМИ).
read the entire text >>

Налице са променливи мозъчносъдови рискови фактори – артериална хипертония, хиперлипидемия и тютюнопушене.
Клиничното изследване установява неспецифични клинични прояви, лек неврологичен и когнитивен дефицит. Налице са променливи мозъчносъдови рискови фактори – артериална хипертония, хиперлипидемия и тютюнопушене. Офталмоскопично се регистрира хипертонична ангиопатия с единични холестеролови емболи в ретинените съдове. Цветното ултразвуково дуплексскениране обективира хронична тромбоза на двете общи и двете вътрешни сънни артерии от конфлуиращи хетерогенни плаки по хода им с колатерален кръвен ток през двете външни сънни артерии, двете вертебрални артерии и задната част на вилизиевия кръг. Невросонографните резултати корелират с находката от ангиографските изследвания. С МРТ се установява огнищна левкоенцефалопатия и вентрикуломегалия. Електрофизиологичните изследвания показват недобре модулиран алфа ритъм париетоокципитално и интерокуларна латентна асиметрия с релативно удължена латентност на Р100 вдясно.
read the entire text >>

Наличието на рискови фактори за мозъчносъдова болест като артериална хипертония, хиперлипидемия и системно тютюнопушенето, както и данните от невросонографното и МРТ изследване, насочват към атеросклеротична генеза на каротидната оклузия.
неврологичен и когнитивен дефицит. Наличието на рискови фактори за мозъчносъдова болест като артериална хипертония, хиперлипидемия и системно тютюнопушенето, както и данните от невросонографното и МРТ изследване, насочват към атеросклеротична генеза на каротидната оклузия. Не може обаче да се изключи съмнението за дебют с каротидна дисекация, впоследствие организирана като интермурален тромб. Вероятно оклузията на сънните артерии е протекла постепенно, което е позволило да се формира добра екстраи интракраниална колатерална мрежа без значим градиент в налягането на сънните артерии след участъка на тромбозата. Съмненията за системен васкулит не се потвърдиха от проведените специализирани лабораторни изследвания.
read the entire text >>

При всички пациенти с анамнестични и клинични данни за невропатия с неясна генеза, трябва да се мисли за прилежаща неоплазма, особено при наличие на рискови фактори (тютюнопушене) или неясна загуба на тегло [21].
Диагнозата на ПНН понякога е доста трудна. При всички пациенти с анамнестични и клинични данни за невропатия с неясна генеза, трябва да се мисли за прилежаща неоплазма, особено при наличие на рискови фактори (тютюнопушене) или неясна загуба на тегло [21]. Използват се различни образни, лабораторни, електромиографски и хистологични методи.
read the entire text >>

Титянова на тема: „Каротиден кръвен ток и сърдечна функция при лица с рискови фактори и пациенти с мозъчносъдова болест: корелативни невросонографни и ехокардиографни проучвания”.
S. Sanguigni). Българската невросонология бе представена с доклад на проф. Е. Титянова на тема: „Каротиден кръвен ток и сърдечна функция при лица с рискови фактори и пациенти с мозъчносъдова болест: корелативни невросонографни и ехокардиографни проучвания”.
read the entire text >>

11. NEUROSONOLOGY AND CEREBRAL HEMODYNAMICS, vol. 6, 2010, No. 1 , , ,

Постинсултна депресия – честота, хипотези, критерии и рискови фактори
Постинсултна депресия – честота, хипотези, критерии и рискови фактори
read the entire text >>

Рискови фактори от тютюнопушене и дислипидемии не бяха установени.
От придружаващата медицинска документация се установиха данни за неколкократни хоспитализации през последната година с диагноза: Преходо нарушение на мозъчното кръвообръщение, както и регистрирани стойности на преходно повишавано артериално налягане до стойности 160/90. Фамилната анамнеза – майка й е имала двукратно спонтанни аборти. Рискови фактори от тютюнопушене и дислипидемии не бяха установени.
read the entire text >>

Представяме случай на пациент с повтарящи се епизоди на исхемичен инсулт, който представлява интерес поради ранна възраст на изява и повторяемост при отсъствие на конвенционалните променливи и непроменливи рискови фактори за мозъчен инсулт, а именно: системна артериална хипертония, по-късна възраст (над 55 години), тютюнопушене, хиперлипидемия, придружаващи сърдечни заболявания (хронично неревматично предсърдно мъждене и др.), диабет, наднормено тегло.
Представяме случай на пациент с повтарящи се епизоди на исхемичен инсулт, който представлява интерес поради ранна възраст на изява и повторяемост при отсъствие на конвенционалните променливи и непроменливи рискови фактори за мозъчен инсулт, а именно: системна артериална хипертония, по-късна възраст (над 55 години), тютюнопушене, хиперлипидемия, придружаващи сърдечни заболявания (хронично неревматично предсърдно мъждене и др.), диабет, наднормено тегло. Налице на генетични фактори, свързани с предразположение към тромбофилия и опосредстващи високо плазмено ниво на тотален Хц.
read the entire text >>

Повечето инсулти са спорадични, резултат на полигенни и мултифакторни влияния, при което множество гени упражняват влиянието си в комбинация с факторите на околната среда, а някои повлияват конвенционалните рискови фактори и чрез тях модифицират риска за инсулт.
Исхемичният мозъчен инсулт представлява локална мозъчна увреда, в следствие нарушен мозъчен кръвоток. Повечето инсулти са спорадични, резултат на полигенни и мултифакторни влияния, при което множество гени упражняват влиянието си в комбинация с факторите на околната среда, а някои повлияват конвенционалните рискови фактори и чрез тях модифицират риска за инсулт. Ендотелната дисфункция е с основна роля в мозъчносъдовата болест [8]. Доказано е, че Хц има важни ефекти върху функцията на ендотела. Повишените нива на Хц разрушават ендотелните клетки и нарушават техните коагулационни регулаторни функции [13, 14]. Същевременно се индуцира пролиферацията на гладкомускул-
read the entire text >>

Интерпретацията на съпътстващите независими рискови фактори и включването на резултати от специализирани биохимични изследвания, ултразвукова диагностика и невроизобразяващи методи, дава значително по-детайлна представа за прогноза и вероятност.
Транзиторната исхемична атака (ТИА) е критично състояние, което трябва да се третира като „остър мозъчносъдов инцидент”. Рискът от развитие на мозъчен инфаркт в краткосрочен и дългосрочен план е значимо по-висок в сравнение с останалата популация. Създадените клинични скали като Калифорния-скала, ABCD и обединената ABCD(2) са лесно достъпни за установяване на практическия риск и позволяват спешно селектиране на рисковите пациенти с ТИА. Интерпретацията на съпътстващите независими рискови фактори и включването на резултати от специализирани биохимични изследвания, ултразвукова диагностика и невроизобразяващи методи, дава значително по-детайлна представа за прогноза и вероятност. Съвременната концепция за ТИА като състояние, изискващо спешност, е намерила практическа реализация в създаването на т. нар. “TIA Clinic”.
read the entire text >>

Разнообразните симптоми, рискови фактори и неизяснени механизми при ТИА са причина за значителна вариабилност спрямо показателите на риска, особено в първите 90 дни след инцидента, в зависимост от клиничната картина и етиологията [41].
значимо по-висок в сравнение с останалата популация. Тази възможност е определена на около 12% до 7-ия ден след преходното нарушение на мозъчното кръвообращение и достига до 20% до 90-ия ден, като половината от мозъчните инфаркти се развиват в границите на първите 48 часа [17]. Разнообразните симптоми, рискови фактори и неизяснени механизми при ТИА са причина за значителна вариабилност спрямо показателите на риска, особено в първите 90 дни след инцидента, в зависимост от клиничната картина и етиологията [41]. Диференцираното определяне на вероятността за възникване на исхемичен мозъчен инсулт в следващите часове, дни и месеци при всеки пациент с ТИА е от изключителна важност с оглед прогностичния ход на заболяването и вторичната профилактика [32]. Данните от специализирани центрове с проследявани пациенти с ранна и адекватно провеждана вторична профилактика доказват намаляване на краткосрочния риск от остър мозъчносъдов инцидент до 80-90% [16, 39].
read the entire text >>

Докато Калифорния-скала има за цел определяне на тоталния риск от развитие на мозъчен инфаркт до 90-ия ден, ABCD моделът акцентира на определен брой рискови фактори в границите на 7 дни след ТИА.
Докато Калифорния-скала има за цел определяне на тоталния риск от развитие на мозъчен инфаркт до 90-ия ден, ABCD моделът акцентира на определен брой рискови фактори в границите на 7 дни след ТИА.
read the entire text >>

Въз основа на съчетаните рискови фактори са обособени две подгрупи пациенти: с минимален (0%) и много висок (34%) краткосрочен риск от поява на исхемичен мозъчен инсулт [20].
12 месечен период и идентифицира 5 независими причини, асоцииращи се с повишената вероятност от развитие на мозъчен инсулт в рамките на 90 дни от преходното нарушение на мозъчното кръвообращение. Тук се отнасят възраст над 60 години, наличие на захарен диабет, продължителност на клинични симптоми до 10 минути или повече, слабост на един или два крайника и говорни нарушения. Въз основа на съчетаните рискови фактори са обособени две подгрупи пациенти: с минимален (0%) и много висок (34%) краткосрочен риск от поява на исхемичен мозъчен инсулт [20].
read the entire text >>

Докладват се и други съпътстващи независими рискови фактори, които допринасят за статистически по-висок риск от ранно възникване на последващ исхемичен мозъчен инсулт [15, 19].
Клиничната прогноза за краткосрочен и дългосрочен риск от развитие на мозъчен инфаркт след ТИА непрекъснато се обновява, като се правят различни опити за разширение на описаните скалиращи индекси или алтернативни концепции. Докладват се и други съпътстващи независими рискови фактори, които допринасят за статистически по-висок риск от ранно възникване на последващ исхемичен мозъчен инсулт [15, 19]. Специално внимание се обръща на екстраи/ или интракраниални атеросклеротични артериални стенози [19], кардиоемболизъм [2, 37], дислипидемия, хипергликемия [14], артериална хипертония [50], тютюнопушене и др.
read the entire text >>

честота, хипотези, критерии и рискови фактори
честота, хипотези, критерии и рискови фактори
read the entire text >>

депресия, критерии, мозъчен инсулт, рискови фактори, хипотези
депресия, критерии, мозъчен инсулт, рискови фактори, хипотези
read the entire text >>

От една страна депресията е самостоятелен рисков фактор, а от друга – повлиява в негативен план основните рискови фактори за развитие на инсулт.
Нарушенията в емоцииите са вероятно най-неоправдано неглижираните усложнения при инсулт, въпреки че са често срещани (депресия има в около 20-40%, емоционална инконтиненция (10-25%), тревожност (20-30%), дистрес (20%), редукция на инициациите и лесна уморяемост (50-70%). От една страна депресията е самостоятелен рисков фактор, а от друга – повлиява в негативен план основните рискови фактори за развитие на инсулт. Болните след инсулт често заболяват от
read the entire text >>

Рискови фактори
Рискови фактори
read the entire text >>

За основни рискови фактори при мъжете се считат нарушението в екзекутивните функции и социалната изолация, което следва да се има предвид в лечението на такива пациенти.
2 седмици след инсулта [52]. Сред жените тежестта на депресията се асоциира с лявохемисферна лезия, преморбидна анамнеза за психиатрични заболявания и когнитивни нарушения. За основни рискови фактори при мъжете се считат нарушението в екзекутивните функции и социалната изолация, което следва да се има предвид в лечението на такива пациенти.
read the entire text >>

По-нови проучвания показват, че предшестващо сърдечносъдово заболяване, както и ниски нива на нископлътностни липопротеини са самостоятелни рискови фактори за поява на ДСМИ в късната възраст.
По-нови проучвания показват, че предшестващо сърдечносъдово заболяване, както и ниски нива на нископлътностни липопротеини са самостоятелни рискови фактори за поява на ДСМИ в късната възраст.
read the entire text >>

Алексиев Ф, Рискови фактори и първична профилактика при мозъчно – съдови заболявания.
Алексиев Ф, Рискови фактори и първична профилактика при мозъчно – съдови заболявания.
read the entire text >>

12. NEUROSONOLOGY AND CEREBRAL HEMODYNAMICS, vol. 6, 2010, No. 2 , , ,

дуплекс скениране, ехокардиография, захарен диабет, каротидна патология, рискови фактори, транскраниална доплерова сонография
дуплекс скениране, ехокардиография, захарен диабет, каротидна патология, рискови фактори, транскраниална доплерова сонография
read the entire text >>

Оценявани са неизменяемите и водещите изменяеми рискови фактори за МСБ.
Проучването е проведено при 24 клинично здрави лица и 63 болни (22 жени и 41 мъже, средна възраст 56.9±11.9 г.) със ЗД без анамнеза за мозъчносъдова болест (МСБ), разделени в три групи – 10 болни с тип 1 ЗД, 22 болни с тип 2 ЗД на лечение с перорални препарати и 31 болни с тип 2 ЗД на лечение с инсулин. С цветно дуплекс-скениране е определяна скоростта на кръвния ток в магистралните и базалните мозъчни артерии и е изследвана морфологията на каротидната съдова стена дебелина на интима-медия комплекса (ИМК) на общите и вътрешните сънни артерии, наличието на атероматозни плаки, тяхната степен на изразеност, ехогенност и стабилност. Оценявани са неизменяемите и водещите изменяеми рискови фактори за МСБ. Провеждана е трансторакална ехокардиография за оценка на сърдечната функция.
read the entire text >>

Оценявани са неизменяемите (възраст и пол) и водещите изменяеми рискови фактори (артериална хипертония, хиперлипидемия, наднормено тегло, сърдечни заболявания, каротидна атеросклероза, вид, тежест и давност на захарния диабет).
Проучването е проведено при 24 клинично здрави лица (19 жени и 5 мъже, средна възраст 50±11 г.) и 63 болни (22 жени и 41 мъже, средна възраст 56.9±11.9 г.) със ЗД без анамнеза за мозъчносъдова болест, разделени в три групи – 10 болни с тип 1 ЗД, 22 болни с тип 2 ЗД на лечение с перорални препарати (ЗД-О) и 31 болни с тип 2 ЗД на лечение с инсулин (ЗД-И). Оценявани са неизменяемите (възраст и пол) и водещите изменяеми рискови фактори (артериална хипертония, хиперлипидемия, наднормено тегло, сърдечни заболявания, каротидна атеросклероза, вид, тежест и давност на захарния диабет). Регистрирани са стойностите на систолното (САН) и диастолното (ДАН) артериално налягане по маншетния способ и пулсовата честота на фона на обичайната за пациента медикаментозна терапия. Средното артериално налягане (СрАН) е изчислявано по формулата на Wiggers. Измервани са ръстът (m) и телесното тегло (kg) и е изчисляван индексът на телесна маса – body mass index (BMI) (kg/m
read the entire text >>

Здравите лица са без рискови фактори за МСБ, имат нормални показатели на артериалното налягане, нормално телесно тегло, соматичен и неврологичен статус.
Здравите лица са без рискови фактори за МСБ, имат нормални показатели на артериалното налягане, нормално телесно тегло, соматичен и неврологичен статус.
read the entire text >>

професионални и наследствени рискови фактори.
професионални и наследствени рискови фактори. Клиничните симптоми могат да бъдат разнообразни, но често се придружават от когнитивни нарушения и дементни симптоми, което е обичайна находка при двустранни таламусни увреди. Ангажирането на стриатума и стрионигралната система може да доведе до двигателни нарушения, включващи хореичен или паркинсонов синдром. Симптоми като главоболие, гадене, повръщане, абдоминални болки са много вероятни при интоксикация или отравяне. Ангажирането на черен дроб, бъбреци или ендокринна система се срещат при наследствени заболявания, митохондриопатии, системни или инфекциозни заболявания.
read the entire text >>

Появяват се при пациенти с множество рискови фактори за атеросклероза.
са с размер под 15 mm в резултат на атеросклеротични или хиповолемични промени в перфориращите артерии. Появяват се при пациенти с множество рискови фактори за атеросклероза. На МРТ лакуните са малки овални лезии със същата сигнална характеристика като останалите инфаркти. При пациенти със съдова деменция или с минимален когнитивен дефицит, както и при възрастни пациенти с артериална хипертония са налице множество лакуни, ангажиращи striatum, асоциирани с левкоарайоза. Клинично се изявява с прояви на деменция, промени в походката и псевдобулбарен синдром. На МРТ лакуните са хиперинтенсни на Т2W и хипоинтенсни на Т1W.
read the entire text >>

се характеризира с рецидивиращи исхемични инсулти при болни без рискови фактори за мозъчносъдова болест.
се характеризира с рецидивиращи исхемични инсулти при болни без рискови фактори за мозъчносъдова болест. При млади пациенти (до 30-годишна възраст) може да се прояви с мигрена с аура. Исхемичните инсулти – преходни или завършени, са в по-късна възраст (над 40 години), локализират се субкортикално и предизвикват субкортикалната деменция. Диагнозата се поставя чрез изолиране на мутантния ген в хромозома 19. Промените в МРТ включват множество лакуни в стриатума, двата таламуса, мозъчния ствол, бялото мозъчно вещество, битемпорални и симетрични промени в бялото мозъчно вещество, ангажиращи
read the entire text >>

диагноза, лечение, невролептици, патофизиология, рискови фактори,
диагноза, лечение, невролептици, патофизиология, рискови фактори,
read the entire text >>

Рискови фактори за развитието на заболяването са напред-
Медикаментите, предизвикващи ТД, са представени на таблица 1. Рискови фактори за развитието на заболяването са напред-
read the entire text >>

13. NEUROSONOLOGY AND CEREBRAL HEMODYNAMICS, vol. 7, 2011, No. 1 , , ,

с рискови фактори (РФ) за мозъчносъдова болест (МСБ) без данни за СОСА Посредством цветно дуплекс-скениране на магистралните артерии на главата е определяна морфологията на съдовата стена – дебелина на ИМК на общите сънни артерии, наличието на атероматозни плаки, тяхната степен на изразеност, ехогенност и стабилност.
Проучването е проведено при 27 болни с СОСА (средна възраст 55.7±1.4 г.) и контролна група от 27 лица (средна възраст 56.1±1.4 г.). с рискови фактори (РФ) за мозъчносъдова болест (МСБ) без данни за СОСА Посредством цветно дуплекс-скениране на магистралните артерии на главата е определяна морфологията на съдовата стена – дебелина на ИМК на общите сънни артерии, наличието на атероматозни плаки, тяхната степен на изразеност, ехогенност и стабилност.
read the entire text >>

епизоди могат да индуцират сърдечносъдови, хемодинамични и хемореологични промени, които са потенциални отключващи фактори за поява на инсулт при пациенти с рискови фактори за МСБ.
епизоди могат да индуцират сърдечносъдови, хемодинамични и хемореологични промени, които са потенциални отключващи фактори за поява на инсулт при пациенти с рискови фактори за МСБ. Експериментални проучвания показват, че кислородната десатурация, придружаваща апноичните епизоди, може да доведе до дегенеративни промени на съдовата стена. Този факт предполага връзка между обструктивната сънна апнея и прогресията на мозъчната атеросклероза [11], чийто ранен маркер е задебеляването на интима-медия комплекса (ИМК) на каротидните артерии [6, 8].
read the entire text >>

Каротидна патология и рискови фактори за мозъчносъдова болест: клинични, невросонографни и ехокардиографски проучвания.
Титянова Е , Велчева И, Каракънева С, Димитров, Христова К, Дамянов П, Димова Р, Попов П, Рамшев К. Каротидна патология и рискови фактори за мозъчносъдова болест: клинични, невросонографни и ехокардиографски проучвания.
read the entire text >>

Приложението на ултразвуковите методи нараства през последните години във връзка със съдовата хипотеза за БА, значението на променливите съдови рискови фактори за БА и съдова деменция и ролята на понижаващата се със стареенето мозъчна перфузия за поява на когнитивен дефицит.
Приложението на ултразвуковите методи нараства през последните години във връзка със съдовата хипотеза за БА, значението на променливите съдови рискови фактори за БА и съдова деменция и ролята на понижаващата се със стареенето мозъчна перфузия за поява на когнитивен дефицит. Те се прилагат за откриване на съдова патология, обуславяща появата на хронична хипоперфузия десетилетия преди началото на когнитивните нарушения и заедно с ехокардиографията спомагат за скриниране на когнитивно интактни лица в средна възраст и на лица с леки паметови оплаквания. Специален интерес се отделя на оценката на интима-медия комплекса [18, 20, 19, 21, 22, 28, 43, 57], откриването на микроемболични сигнали, нарушена вазомоторна реактивност на базалните мозъчни артерии и др.
read the entire text >>

В същото време, трябва да се отбележи и промяната на естеството на професионалните рискове, поради иновации на производствата, поява на нови рискови фактори (например насилие при работа) и промяна на работния модел (работата става все по-фрагментирана).
В същото време, трябва да се отбележи и промяната на естеството на професионалните рискове, поради иновации на производствата, поява на нови рискови фактори (например насилие при работа) и промяна на работния модел (работата става все по-фрагментирана). Ето защо, ЕК дефинира нова стратегия за периода 2007-2012 г. с цел продължаване на промоцията на здраве и безопасност при работа в следващите 5 години.
read the entire text >>

Оценка на собствените рискови фактори високо артериално налягане, захарен диабет и висок холестерол.
Оценка на собствените рискови фактори високо артериално налягане, захарен диабет и висок холестерол.
read the entire text >>

БМА – базални мозъчни артерии, ВСА – вътрешна сънна артерия, ЕСА – външна сънна артерия, ДОТ – доплеров офталмичен тест, ДСА – дигитална субтракционна ангиография, ЗД – захарен диабет, ИМИ – исхемичен мозъчен инсулт, КТА – компютърнотомографска ангиография, КЕ – каротидна ендартеректомия, КС – каротидно стентиране, ЛНП – липопротеини с ниска плътност, МАГ – магистрални артерии на главата, МСБ – мозъчносъдова болест, МРА – магнитнорезонансна ангиография, ОСА – обща сънна артерия, РФ – рискови фактори, САК – субарахноиден кръвоизлив, ДИ – диастоличен индекс, СИ – систоличен индекс, ТИА – транзиторна исхемична атака, ТДС – транскраниална доплерова сонография, ТО – трансорбитален достъп, ТТ – транстемпорален достъп, ХАНК – хронична артериална недостатъчност на крайниците.
БМА – базални мозъчни артерии, ВСА – вътрешна сънна артерия, ЕСА – външна сънна артерия, ДОТ – доплеров офталмичен тест, ДСА – дигитална субтракционна ангиография, ЗД – захарен диабет, ИМИ – исхемичен мозъчен инсулт, КТА – компютърнотомографска ангиография, КЕ – каротидна ендартеректомия, КС – каротидно стентиране, ЛНП – липопротеини с ниска плътност, МАГ – магистрални артерии на главата, МСБ – мозъчносъдова болест, МРА – магнитнорезонансна ангиография, ОСА – обща сънна артерия, РФ – рискови фактори, САК – субарахноиден кръвоизлив, ДИ – диастоличен индекс, СИ – систоличен индекс, ТИА – транзиторна исхемична атака, ТДС – транскраниална доплерова сонография, ТО – трансорбитален достъп, ТТ – транстемпорален достъп, ХАНК – хронична артериална недостатъчност на крайниците.
read the entire text >>

14. NEUROSONOLOGY AND CEREBRAL HEMODYNAMICS, vol. 7, 2011, No. 2 , , ,

диабетна невропатия, електромиография, захарен диабет, рискови фактори
диабетна невропатия, електромиография, захарен диабет, рискови фактори
read the entire text >>

Основни рискови фактори (РФ) за нейната поява са давността на ЗД и ефективността на гликемичния контрол.
Захарният диабет (ЗД) е социално значимо заболяване, водещо до ранни (хипогликемия и кетоацидоза) и късни усложнения – макроваскуларни (мозъчносъдови и сърдечносъдови заболявания) и микроваскуларни (диабетна ретинопатия, нефропатия, невропатия). Честотата на диабетната невропатия варира от 16% до 50% и зависи от типа на ЗД [3, 11, 24]. Основни рискови фактори (РФ) за нейната поява са давността на ЗД и ефективността на гликемичния контрол. Значими допълнителни фактори могат да бъдат артериалната хипертония, хиперлипидемията, тютюнопушенето, възрастта и др. [6].
read the entire text >>

Здравите лица са без рискови фактори за ЗД, имат нормални параклинични показатели, нормален неврологичен статус и ЕМГ изследване.
Здравите лица са без рискови фактори за ЗД, имат нормални параклинични показатели, нормален неврологичен статус и ЕМГ изследване.
read the entire text >>

Тютюнопушенето, затлъстяването и високите нива на триглицериди се приемат от някои автори като независими рискови фактори за диабетна невропатия [17], като 53% от диабетно болните имат допълнителни причини за развитието на дистална сензорна невропатия.
инсулинова секреция, са по-малко склонни да развият късни диабетни усложнения – невропатия, ретинопатия, нефропатия. Перифернонервната функция, оценявана чрез СП по сетивните влакна и количествени сензорни тестове, се подобрява при екзогенен внос на С-пептид в ранните стадии на невропатия при тип 1 ЗД. С-пептидът може да се окаже нова възможност за превенция или дори да способства за обратното развитие на невропатията при тип 1 ЗД [4]. Тютюнопушенето, затлъстяването и високите нива на триглицериди се приемат от някои автори като независими рискови фактори за диабетна невропатия [17], като 53% от диабетно болните имат допълнителни причини за развитието на дистална сензорна невропатия. Те включват невротоксични медикации, алкохолна злоупотреба, бъбречни заболявания, дефицит на витамините В
read the entire text >>

Да се проучват и посочат изчерпателно за старната най-разпространените професионални заболявания, разпределени по рискови фактори на работната среда, структурата на трудовия травматизъм и се направи икономически анализ за разходите и ползите от намаляване на свързаните с труда увреждания вкл.
Да се проучват и посочат изчерпателно за старната най-разпространените професионални заболявания, разпределени по рискови фактори на работната среда, структурата на трудовия травматизъм и се направи икономически анализ за разходите и ползите от намаляване на свързаните с труда увреждания вкл. при заетите с високо специализирани медицински дейности (ВСМД).
read the entire text >>

Изследването за такова носителство и респективно откриването на генетично предразположени индивиди позволява изработване на индивидуален подход за терапия, както и предприемане на превантивни мерки чрез избягване на провокиращи рискови фактори.
Исхемичният мозъчен инсулт не е хомогенно заболяване. Повечето инсулти са спорадични, резултат на полигенни и мултифакторни влияния, при което множество гени упражняват влиянието си в комбинация с факторите на околната среда. Тромбоцитите имат ключова роля при реализиране на спонтанната хемостаза. Промяната в броя на тромбоцитите или активността на техните рецептори за агрегация и адхезия са част от причините, които заедно с процеси, водещи до директна увреда на ендотелиума, могат да създадат условия за нефизиологично образуване на тромби – състояние, известно като хиперкоагулация или тромбофилия. Известни са полиморфизми в тромбоцитните рецептори, които опосредстват повишена тромбоцитна агрегация и склонност към тромбози при индивидите носители. Изследването за такова носителство и респективно откриването на генетично предразположени индивиди позволява изработване на индивидуален подход за терапия, както и предприемане на превантивни мерки чрез избягване на провокиращи рискови фактори.
read the entire text >>

Рискът за появата му нараства при носителство на конкретни генетични дефекти в комбинация с неконституционални рискови фактори [5], което се засилва при комбинирано носителство на повече от един генетичен фактор, предразполагащ към тромбофилия.
Днес се приема, че исхемичният мозъчен инсулт е спорадично многофакторно заболяване, при което не е установено унаследяване на определен генетичен дефект. Рискът за появата му нараства при носителство на конкретни генетични дефекти в комбинация с неконституционални рискови фактори [5], което се засилва при комбинирано носителство на повече от един генетичен фактор, предразполагащ към тромбофилия. Проявата на тромбофилично състояние се провокира от преходни или постоянно действащи фактори за атеротромбоза (травма, оперативна намеса или прием на орални контрацептиви) [22, 33]. Някои гени повлияват конвенционалните рискови фактори и чрез тях модифицират риска за инсулт. В зависимост от комбинацията между носителство на генетични фактори и наличието или липсата на външни рискови фактори, някои генетични дефекти могат да останат асимптомни през целия живот на индивида.
read the entire text >>

Някои гени повлияват конвенционалните рискови фактори и чрез тях модифицират риска за инсулт.
Днес се приема, че исхемичният мозъчен инсулт е спорадично многофакторно заболяване, при което не е установено унаследяване на определен генетичен дефект. Рискът за появата му нараства при носителство на конкретни генетични дефекти в комбинация с неконституционални рискови фактори [5], което се засилва при комбинирано носителство на повече от един генетичен фактор, предразполагащ към тромбофилия. Проявата на тромбофилично състояние се провокира от преходни или постоянно действащи фактори за атеротромбоза (травма, оперативна намеса или прием на орални контрацептиви) [22, 33]. Някои гени повлияват конвенционалните рискови фактори и чрез тях модифицират риска за инсулт. В зависимост от комбинацията между носителство на генетични фактори и наличието или липсата на външни рискови фактори, някои генетични дефекти могат да останат асимптомни през целия живот на индивида.
read the entire text >>

В зависимост от комбинацията между носителство на генетични фактори и наличието или липсата на външни рискови фактори, някои генетични дефекти могат да останат асимптомни през целия живот на индивида.
Днес се приема, че исхемичният мозъчен инсулт е спорадично многофакторно заболяване, при което не е установено унаследяване на определен генетичен дефект. Рискът за появата му нараства при носителство на конкретни генетични дефекти в комбинация с неконституционални рискови фактори [5], което се засилва при комбинирано носителство на повече от един генетичен фактор, предразполагащ към тромбофилия. Проявата на тромбофилично състояние се провокира от преходни или постоянно действащи фактори за атеротромбоза (травма, оперативна намеса или прием на орални контрацептиви) [22, 33]. Някои гени повлияват конвенционалните рискови фактори и чрез тях модифицират риска за инсулт. В зависимост от комбинацията между носителство на генетични фактори и наличието или липсата на външни рискови фактори, някои генетични дефекти могат да останат асимптомни през целия живот на индивида.
read the entire text >>

15. NEUROSONOLOGY AND CEREBRAL HEMODYNAMICS, vol. 8, 2012, No. 1 , , ,

Налице е съчетание от няколко съдови рискови фактори – дългогодишна артериална хипертония, дислипидемия, дегенеративна стеноза на аортната клапа, хронична тромбоза на дясна ВСА и високостепенна стеноза (75%) на лява ВСА (установени с невросонография фиг.
Изследването е проведено при 62-годишен мъж с мултифокална атеросклероза, клинично изявена с исхемична болест на сърцето, хронична артериална недостатъчност на долните крайници при тромбоза на дълбоката бедрена артерия и преходна моторна афазия в басейна на лява средна мозъчна артерия с давност 1 месец преди хоспитализацията. Налице е съчетание от няколко съдови рискови фактори – дългогодишна артериална хипертония, дислипидемия, дегенеративна стеноза на аортната клапа, хронична тромбоза на дясна ВСА и високостепенна стеноза (75%) на лява ВСА (установени с невросонография фиг. 1), по повод на което през 2011 г. е проведена КЕ с пач-пластика без шънтиране.
read the entire text >>

Пациентите, преживели каротидна дисекация, подлежат на активно наблюдение, модифициране на съдовите рискови фактори и
– инхибитори или недихидропиридинови антагонисти на калциевите канали (верапамил или дилтиазем), за понижиаване на кръвното налягане до нормални граници не са добре установени (клас ІІb, Ниво на доказателства С) [4]. Пациентите, преживели каротидна дисекация, подлежат на активно наблюдение, модифициране на съдовите рискови фактори и
read the entire text >>

Препаратът е подходящ за първична профилактика при хипертоници с множествени съдови рискови фактори и за вторична профилактика при болни с мозъчносъдова болест.
каротидна патология. Проф. Титянова представи концепцията за интегриран подход в медицината и неговото приложение при пациенти с мозъчносъдова болест. Подходът включва използване на комбинирани препарати с комплексно действие за избягване на полипрагмазията и постигане на повече клинични ефекти с прием само на една таблетка. Представен бе медикаментът Caduet (комбинация от калциевия антагонист амлодипин с аторвастатин) на фирмата Пфайзер, който в доза 1 таблетка дневно може да намали глобалния сърдечносъдов риск чрез едновременен контрол на артериалното налягане, липидния профил и мултифокалната атеросклероза. Препаратът е подходящ за първична профилактика при хипертоници с множествени съдови рискови фактори и за вторична профилактика при болни с мозъчносъдова болест. При наличие на когнитивен дефицит той може да се комбинира със Sermion
read the entire text >>

16. NEUROSONOLOGY AND CEREBRAL HEMODYNAMICS, vol. 2, 2012, No. 2 , , ,

Има множествени съдови рискови фактори – многогодишна артериална хипертония, постинфарктна миокардиопатия, пристъпно предсърдно мъждене с възстановен синусов ритъм, и подагра, усложнена с нефропатия и начална хронична бъбречна недостатъчност.
Изследван е мъж на 53 години, постъпил за първи път във Втора неврологична клиника на УМБАЛ “Св. Марина” – Варна с оплакване от нарастващо по интензитет главоболие с давност от няколко дни, придружено от гадене без повръщане, изтръпване на пръстите на дясна ръка и развиваща се слабост в нея. С КТ на главния мозък в амбулаторни условия при появата на оплакванията се установява малък субкортикален хематом в ляво париетално. Пациентът е с вродена сърдечна патология – WPW-синдром, по повод на което е преживял радиофреквентна катетърна аблация на допълнителната връзка. Има множествени съдови рискови фактори – многогодишна артериална хипертония, постинфарктна миокардиопатия, пристъпно предсърдно мъждене с възстановен синусов ритъм, и подагра, усложнена с нефропатия и начална хронична бъбречна недостатъчност.
read the entire text >>

17. NEUROSONOLOGY AND CEREBRAL HEMODYNAMICS, vol. 9, 2013, No. 1 , , ,

Съпътстващи рискови фактори като атеросклероза, артериална хипертония, сърдечно-съдови заболявания и захарен диабет утежняват когнитивните функции в острата и хроничната фаза на инсулта [2, 7, 22, 23].
Голяма част от пациентите след инсулт се възстановяват напълно от двигателния дефицит, но не могат да се върнат към обичайните си дейности поради настъпили когнитивни нарушения [13]. Има данни, че исхемичният инсулт увеличава двукратно риска от развитие на когнитивни нарушения независимо от други демографски и медицински фактори [6, 16]. Честотата на когнитивните нарушения в острата фаза на мозъчния инсулт понякога надхвърля 70% [25]. Ранните когнитивни нарушения след мозъчен инсулт се асоциират с дългосрочна функционална зависимост и деменция [25, 31]. Мозъчният инсулт въздейства върху когнитивните нарушения в зависимост от своята локализация, тежест и брой на лезиите [4, 9, 16, 21, 27]. Съпътстващи рискови фактори като атеросклероза, артериална хипертония, сърдечно-съдови заболявания и захарен диабет утежняват когнитивните функции в острата и хроничната фаза на инсулта [2, 7, 22, 23]. Предполага се значима роля на възпалителните механизми, чийто причинно-следствени връзки не са достатъчно проучени [17]. Допуска се, че увеличението на някои възпалителни маркери при остър мозъчен инсулт предсказва последващо когнитивно влошаване [29]. Предполага се, че комплекс от фактори обуславя иска от съдови когнитивни нарушения след инсулт, но детерминантите и механизмите за постинсултно когнитивно влошаване след инсулт остават
read the entire text >>

Попълвана е анкетна карта, включваща подробна информация за съдови рискови фактори, медицинската история,
Изследвани са 47 пациенти (26 мъже и 21 жени) с исхемичен мозъчен инсулт (средна възраст 63 г.), постъпили за лечение в Клиника по неврология на УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ – Плевен (2008 г.) през първите 48 часа от началото на инцидента. От проучването са изключени пациенти с мозъчен кръвоизлив, предхождаща деменция или съпътстващи психични отклонения, остра или хроничнаинфекции, съпътстващи злокачествени, чернодробни, бъбречни заболявания забжлявания или хирургични интервенции,. Попълвана е анкетна карта, включваща подробна информация за съдови рискови фактори, медицинската история,
read the entire text >>

Васкуларни рискови фактори / Vascular risk factors
Васкуларни рискови фактори / Vascular risk factors
read the entire text >>

Ролята на променливите съдови рискови фактори за когнитивно влошаване при остър мозъчен инсулт е противоречива [10, 21, 37].
Ролята на променливите съдови рискови фактори за когнитивно влошаване при остър мозъчен инсулт е противоречива [10, 21, 37]. В нашето проучване значим предиктор за постинсултния когнитивен дефицит при изписване е систолната артериална хипертония. Съществуват индиректни доказателства, че колкото по-високо е артериалното налягане, толкова по-голям е рискът от развитие на деменция след инсулт [37]. Според проучването PROGRESS снижаването на артериалното налягане намалява риска от повторен инсулт и респективно риска от когнитивни нарушения [37]. Според други автори повишеното артериално налягане в острата фаза на исхемичния инсулт оказва позитивен ефект върху когницията при пациенти с доказана магистрална съдова патология [21].
read the entire text >>

В заключение, когнитивните нарушения след ОИМИ се асоциират със сложно взаимодействие между острия мозъчносъдов инцидент, наличието на съдови рискови фактори и индивидуалните гнетични особености на пациента.
В заключение, когнитивните нарушения след ОИМИ се асоциират със сложно взаимодействие между острия мозъчносъдов инцидент, наличието на съдови рискови фактори и индивидуалните гнетични особености на пациента. Проучването потвърждава ролята на повишения hs-CRP като значим предиктор за когнитивен дефицит при остър ИМИ при жени със систолна артериална хипертония. Необходими са нови проучвания, насочени към модифициране на рисковите фактори и CRP за предотвратяване или забавяне на постинсултния когнитивен упадък.
read the entire text >>

инфаркт на миокарда, рискови фактори, сестрински грижи
инфаркт на миокарда, рискови фактори, сестрински грижи
read the entire text >>

18. NEUROSONOLOGY AND CEREBRAL HEMODYNAMICS, vol. 10, 2014, No. 1 , , ,

В етиопатогенезата на заболяването водещо значение имат рискови фактори като вродено предразположение и фенотип на индивида, ултравиолетова радиация, диспластични и конгенитални меланоцитни невуси [1].
В етиопатогенезата на заболяването водещо значение имат рискови фактори като вродено предразположение и фенотип на индивида, ултравиолетова радиация, диспластични и конгенитални меланоцитни невуси [1]. Клинико-патологично се различават 4 основни форми на малигнен меланом повърхностно разпространяващ се меланом, нодуларен меланом, лентиго малигнен маланом и акрален лентигинозен меланом [4].
read the entire text >>

Техните рискови фактори са представени на таблица 2.
криптогенни и 10.8% (18/166) лакунарни. Техните рискови фактори са представени на таблица 2.
read the entire text >>

Водещи рискови фактори са артериалната хипертония, тютюнопушене, предсърдното мъждене и ИБС.
Водещи рискови фактори са артериалната хипертония, тютюнопушене, предсърдното мъждене и ИБС. Пациентите със съчетани два и три рискови фактори съставляват 71% от всички болни.
read the entire text >>

Пациентите със съчетани два и три рискови фактори съставляват 71% от всички болни.
Водещи рискови фактори са артериалната хипертония, тютюнопушене, предсърдното мъждене и ИБС. Пациентите със съчетани два и три рискови фактори съставляват 71% от всички болни.
read the entire text >>

Налице са множество рискови фактори за мозъчносъдова болест артериална хипертония, дислипидемия, наднормено тегло.
Изследван е мъж на 35 години, постъпил за първи път във Втора неврологична клиника на УМБАЛ „Св. Марина" Варна с оплакване от внезапно настъпила слабост на левите крайници на фона на високи стойности на артериалното налягане. Налице са множество рискови фактори за мозъчносъдова болест артериална хипертония, дислипидемия, наднормено тегло. Проведено е насочено параклинично изследване на кръвна картина, биохимия и коагулационен статус. Магистралните артерии на главата са изследвани с цветно дуплекс-скениране при използване на 7.5 МHz сонда с апарат Sonix SP (Канада). С B-mode
read the entire text >>

Прави се оценка на преживяемостта след СА по: време, демографски данни, форми на СА, рискови фактори и оценка на изхода от КПР (количествени и качествени показатели).
определяне на рисковите фактори, довели до СА, чрез ретроспективни анализи, метаанализи и проспективни проучвания са събрани голямо количество данни, които се групират по различни показатели. Прави се оценка на преживяемостта след СА по: време, демографски данни, форми на СА, рискови фактори и оценка на изхода от КПР (количествени и качествени показатели).
read the entire text >>

формира на база на самостоятелни рискови фактори.
формира на база на самостоятелни рискови фактори. Фактори на заболеваемостта преди СА, които са показали отрицателно повли
read the entire text >>

19. NEUROSONOLOGY AND CEREBRAL HEMODYNAMICS, vol. 11, 2015, No. 2 , , ,

Оценявани са съдовите рискови фактори (хипертония, диабет, дислипидемия и тютюнопушене), сонографните промени на сънните артерии (дебелина на интима-медия комплекса (ИМК) и наличие на каротидни плаки) и наличието на дълбока венозна тромбоза (ДВТ).
Проведен е ретроспективен анализ при 58 болни с положителен резултат от изследванията с TДС и с-TEE. Оценявани са съдовите рискови фактори (хипертония, диабет, дислипидемия и тютюнопушене), сонографните промени на сънните артерии (дебелина на интима-медия комплекса (ИМК) и наличие на каротидни плаки) и наличието на дълбока венозна тромбоза (ДВТ).
read the entire text >>

20. NEUROSONOLOGY AND CEREBRAL HEMODYNAMICS, vol. 12, 2016, No. 1 , , ,

Аномалиите възникват най-често до 12-та гестационна седмица и са обусловени главно от излагането на плода на рискови фактори като токсични вещества (фетален алкохолен синдром), инфекциозни агенти, метаболитни заболявания и др.
Аномалиите в развитието на корпус калозум са полиетиологични и могат да възникнат по време на различни периоди от пренаталното му развитие при невронната и глиялна пролиферация, аксоналния растеж, невроналното насочване от комисуралните аксони и невроналната миграция. До 20 гестационна седмица се изгражда окончателната форма на мазолестото тяло, като аксоналният растеж и други структурни промени продължават и след раждането [3, 5, 10]. Аномалиите възникват най-често до 12-та гестационна седмица и са обусловени главно от излагането на плода на рискови фактори като токсични вещества (фетален алкохолен синдром), инфекциозни агенти, метаболитни заболявания и др. Приема се, че различни генетични механизми могат също да са причина за аномалиите на корпус калозум – автозомно доминантни, автозомно рецесивни и Х-свързани мутации, както и спорадични de novo мутации. Според проучване на California Birth Monitoring Programme ролята на спорадичните мутации се доказва от факта, че рискът за поява на аномалии на корпус калозум се увеличава трикратно при възраст на майката над 40 години [3, 5, 8]. От хромозомните мутации най-чести са тризомиите на 13 (синдром на Патау), 18 (синдром на Едуардс) и 21 (синдром на Даун) хромозома [8].
read the entire text >>

Каротидната стеноза, заболяванията на коронарните артерии и периферната артериална оклузивна болест имат сходни рискови фактори като хипертония, захарен диабет, тютюнопушене и повишени нива на холестерол в кръвта, като могат да включват също възраст и пол.
Първите стъпки в оценката на пациент с потенциална АКС са анамнезата и физикалния преглед. Каротидната стеноза, заболяванията на коронарните артерии и периферната артериална оклузивна болест имат сходни рискови фактори като хипертония, захарен диабет, тютюнопушене и повишени нива на холестерол в кръвта, като могат да включват също възраст и пол. Каротидният шум е често пренебрегван симптом, но не е непременно свързан с каротидна стеноза.
read the entire text >>

Скринингът е уместен при хора със съдови рискови фактори.
Контрастната MР ангиография (MРA) и КТ ангиографията (КTA) дават ясна представа за анатомията, колатералната циркулация и морфологията на плаките, което е важно за определяне на терапията, особено когато се обмисля интервенция. Дигиталната субтракционна ангиография вече се използва рядко, само в специални случаи. Когато образната диагностика не може да прецизира дали един пациент с АКС трябва да се подложи на интервенция или да остане на медикаментозна терапия, може да се направи и еднофотонна емисионна компютърна томография (SPECT) с ацетазоламид. Не се препоръчва масов скрининг за наличие на каротидна стеноза [9]. Основната причина е, че твърде много хора с нисък риск ще претърпят ненужни и потенциално вредни интервенции. Скринингът е уместен при хора със съдови рискови фактори. При пациенти с доказана каротидна стеноза се
read the entire text >>

21. NEUROSONOLOGY AND CEREBRAL HEMODYNAMICS, vol. 12, 2016, No. 2 , , ,

В това проучване не са изследвани или сравнени други рискови фактори.
Lovrencic-Huzjan и сътр. [18] намират доминиращи леви вертебрални артерии в 64% от хърватското население. Нашето изследване е проведено при по-голям брой участници и показва доминиращи леви вертебрални артерии в 57%. Също така, участващите жени са средно с 11 години по-възрастни от мъжете, което е статистически значима разлика. Това може отчасти да се обясни с по-дългата продължителност на живота при жените в нашето население, или може да има друга неуточнена причина, тъй като това проучване сравнява групи само по характеристиките на вертебралните артерии. В това проучване не са изследвани или сравнени други рискови фактори.
read the entire text >>

22. NEUROSONOLOGY AND CEREBRAL HEMODYNAMICS, vol. 13, 2017, No. 1 , , ,

Артериалната хипертония и хиперлипидемията са по-важни рискови фактори, които се наблюдават по-често при пациенти с по-широк обем на операцията.
Нашето изследване не показва статистически значима връзка между дебелината на интима-медия комплекса на общата каротидна артерия, обема на операцията за КБП и исхемичната болест на сърцето. Артериалната хипертония и хиперлипидемията са по-важни рискови фактори, които се наблюдават по-често при пациенти с по-широк обем на операцията.
read the entire text >>

Скорошен анализ на това проучване показва, че прогнозата на риска при КБС може да се подобри чрез добавяне на данни за наличието на плаки и за дебелината на ИМК от всички сегменти на вътрешната и общата каротидна артерия към традиционните рискови фактори [14].
тава спорна [1]. Проучването ,,Atherosclerosis Risk in Communities – ARIC” (риск от атеросклероза сред общностите) показва, че рискът от КБС постепенно се увеличава с повишаване на дебелината на ИМК [3]. Скорошен анализ на това проучване показва, че прогнозата на риска при КБС може да се подобри чрез добавяне на данни за наличието на плаки и за дебелината на ИМК от всички сегменти на вътрешната и общата каротидна артерия към традиционните рискови фактори [14]. Наскоро публикуван мета-анализ на 11 демографски-базирани проучвания показва обаче, че ултразвуковата оценка на каротидната плака има значително по-висока точност за прогнозиране на бъдещ инфаркт на миокарда или КБС, отколкото оценката на дебелината на К-ИМК [8]. Метаанализът на 27 диагностични кохортни проучвания (4.878 пациенти) също показва незначимо по-висока диагностична точност на ултразвуковата оценка на каротидната плака в сравнение с изследването на К-ИМК за откриване на КБС [8]. При пациенти с уремия оценката на ИМК не дава допълнителна информация по отношение на риска за КБС [5]. Дебелината на ИМК се увеличава с напредване на КБС, пациенти със средна дебелина над 1.15 mm имат 94% вероятност за развитие на КБС, а комбинация на КБС и тежка стеноза на артериите на аортната дъга е намерена при 16.6% от пациентите с триклонова болест [9]. Параметрите на ИМК, включващи данни от общата и вътрешната каротидна артерия, каротидната бифуркация и феморалната артерия корелират по-добре с тежестта на коронарна атеросклероза, отколкото всеки показател поотделно [11].
read the entire text >>

Артериалната хипертония и хиперлипидемията са по-важни рискови фактори, които се наблюдават по-често при пациенти с по-тежки операции.
Нашето изследване не показва статистически значима връзка между дебелината на ИМК на общата каротидна артерия и тежестта на операцията за КБП и исхемичната болест на сърцето. Артериалната хипертония и хиперлипидемията са по-важни рискови фактори, които се наблюдават по-често при пациенти с по-тежки операции.
read the entire text >>

23. NEUROSONOLOGY AND CEREBRAL HEMODYNAMICS, vol. 14, 2018, No. 1 , , ,

За основни рискови фактори се определят каротидната стеноза, наличието на инсулино-зависим диабет и периферна артериална болест.
За основни рискови фактори се определят каротидната стеноза, наличието на инсулино-зависим диабет и периферна артериална болест. Според някои автори възрастта над
read the entire text >>

Някои автори добавят и други рискови фактори като: женски пол, бъбречна недостатъчност, тютюнопушене, фракция на изтласкване под 40%, анамнеза за предишен исхемичен инсулт или преходна исхемична атака, аортна калцификация, голяма продължителност на операцията, операция по спешност, хирургия с аорто-коронарен байпас и други [7].
70 г. е второстепенен [7], а според други – възрастта е доминиращ рисков фактор [12]. Някои автори добавят и други рискови фактори като: женски пол, бъбречна недостатъчност, тютюнопушене, фракция на изтласкване под 40%, анамнеза за предишен исхемичен инсулт или преходна исхемична атака, аортна калцификация, голяма продължителност на операцията, операция по спешност, хирургия с аорто-коронарен байпас и други [7].
read the entire text >>

В анализа са включени и други рискови фактори, като травма или инфекция през предходния месец, фибромускулна дисплазия, доказана чрез съдови образни изследвания, анамнеза за хирургична намеса на главата или шията, анемия, тромбофилия, наличие на фактор V Leiden, генотип MTHFRC677T, псориазис, тироидни аномалии, повишен процент циркулираши IgG и IgM комплекси, предсърдно мъждене и фамилност за субарахноиден кръвоизлив.
After 3 months patients in all groups had favorable outcome (modified Rankin Scale 7 mmol/l извън острата фаза или пациенти на антидиабетна терапия), тютюнопушене, индекс на телесна маса и мигрена [4]. В анализа са включени и други рискови фактори, като травма или инфекция през предходния месец, фибромускулна дисплазия, доказана чрез съдови образни изследвания, анамнеза за хирургична намеса на главата или шията, анемия, тромбофилия, наличие на фактор V Leiden, генотип MTHFRC677T, псориазис, тироидни аномалии, повишен процент циркулираши IgG и IgM комплекси, предсърдно мъждене и фамилност за субарахноиден кръвоизлив.
read the entire text >>

Рискови фактори за дисекация на екстракраниалните мозъчни артерии при 25 пациенти
Рискови фактори за дисекация на екстракраниалните мозъчни артерии при 25 пациенти
read the entire text >>

Подобно на други проучвания [8], и в нашето захарният диабет, тютюнопушенето и затлъстяването не са често срещани васкуларни рискови фактори.
Нашите резултати показват, че хипертонията е най-честият рисков фактор за ДЕМА, налице при повече от половината пациенти. В проучването CADISP хипертонията не е толкова често срещана, както в нашето изследване [4], но значително варира в различните държави (допълнителни данни). Ние установяваме, че хиперхолестеролемията е най-честият рисков фактор за дисекация във всички групи, в противоречие с CADISP, което показва обратнопропорционална зависимост на ДЕМА и хиперхолестеролемията [8]. Подобно на други проучвания [8], и в нашето захарният диабет, тютюнопушенето и затлъстяването не са често срещани васкуларни рискови фактори. И в на-
read the entire text >>

шето изследване са регистрирани някои редки рискови фактори, като мигрена, предхождаща инфекция, предишни операции в областта на шията, нисък ИТМ и MTHFRC6775 генотип [8].
шето изследване са регистрирани някои редки рискови фактори, като мигрена, предхождаща инфекция, предишни операции в областта на шията, нисък ИТМ и MTHFRC6775 генотип [8].
read the entire text >>

24. NEUROSONOLOGY AND CEREBRAL HEMODYNAMICS, vol. 14, 2018, No. 2 , , ,

Регистрирани са демографски показатели, клинични характеристики, рутинни кръвни тестове и съдови рискови фактори.
на първи остър исхемичен инсулт. Те са оценени проспективно и лекувани съгласно стандартизирани диагностични и терапевтични процедури, препоръчани от Европейската организация по инсулти [37, 8]. Данните на пациентите са въведени в компютъризирана база. Регистрирани са демографски показатели, клинични характеристики, рутинни кръвни тестове и съдови рискови фактори. Всички пациенти са подложени на цялостна диагностична обработка: мозъчна КT/ МРТ при приемането, екстракраниална цветно кодирана дуплекс сонография, транскраниална цветно кодирана сонография (ТЦДС), КT ангиография (КTA) или магнитно-резонансна ангиография (MРA), ако КTA е противопоказана, 24-часово сърдечно мониториране, трансторакална ехокардиография (ТТЕ), трансезофагеална ехокардиография (ТЕЕ) ако е неоходимо, и коагулационен статус. Диагнозата ,,дясно-ляв шънт“ (ДЛШ) е поставена чрез контрастно усилена ТЦДС в покой и след проба на Valsalva. Наличието на персистиращ foramen ovale (ПФО) е потвърдено с контрастна TTE или TEE. Ляво-десният шънт се класифицира в зависимост от броя на мехурчетата, открити с контрастна ТЦДС: нисък клас (1-10 MEС), среден клас (>10 MEС) и висок клас (ембологенен дъжд). През първите 72 часа след хоспитализацията жизнените параметри на всички пациенти са проследявани непрекъснато, за да се открият и лекуват настъпили промени в сърдечната честота и ритъм, респираторната динамика, насищането с оксихемоглобин, артериалното кръвно налягане и телесната температура.
read the entire text >>

При всички пациенти е проведено антитромботично лечение и коригиране на модифицируемите рискови фактори (артериална хипертония, хиперхолестеролемия, хипергликемия и др.), съгласно съвременните алгоритми [8].
В първите 24 часа е направена мозъчна МРТ/КT, с контролна МРТ на мозъка преди изписването. При влошаване на неврологичната симптоматика с увеличение на NIHSS >4 е проведена незабавно контролна КТ или МРТ за отхвърляне на интрацеребрална хеморагия или повторна исхемия. От проучването са изключени пациенти с болест на големите и малките съдове, кардиоемболизъм, други специфични причини (напр. дисекация, васкулит, потвърдени източници на парадоксален емболизъм) и заболявания с неопределена етиология. Въз основа на резултатите от МРТ/КТ, криптогенните инсулти са разделени на две категории: ЕИНИ и не-ЕИНИ [10]. При всички пациенти е проведено антитромботично лечение и коригиране на модифицируемите рискови фактори (артериална хипертония, хиперхолестеролемия, хипергликемия и др.), съгласно съвременните алгоритми [8].
read the entire text >>

Настоящото проучване показва, че откриването на МЕС при криптогенни инсулти е осъществимо и идентифицира емболичната подгрупа, независимо от наличието на общи мозъчно-съдови рискови фактори.
Настоящото проучване показва, че откриването на МЕС при криптогенни инсулти е осъществимо и идентифицира емболичната подгрупа, независимо от наличието на общи мозъчно-съдови рискови фактори. Мониторирането чрез ТДС трябва да бъде включено в диагностичната оценка на тези пациенти, поради неговата роля за адаптиране на лечението при вторична профилактика на инсулт.
read the entire text >>

Според съвременните разбирания, васкуларните рискови фактори и особено захарният диабет (1/3 от нашите случаи) и артериалната хипертония (80% от нашите болни) лежат в основата на инцидентната деменция
„чистата честота“ на постинсултна деменция е 2 до 5%. Тази сравнително висока честота на когнитивните дефицити след ИМИ може да се дължи поне отчасти и на подлежащ друг тип съдов когнитивен дефицит [23] и дори на смесени когнитивни нарушения, клинично проявени след ИМИ. Според съвременните разбирания, васкуларните рискови фактори и особено захарният диабет (1/3 от нашите случаи) и артериалната хипертония (80% от нашите болни) лежат в основата на инцидентната деменция
read the entire text >>

Този случай описва рядко съдово усложнение след лъчетерапия – дисекация на вътрешната сънна артерия при наличие на рискови фактори (тютюнопушене и предхождаша инфекция).
Този случай описва рядко съдово усложнение след лъчетерапия – дисекация на вътрешната сънна артерия при наличие на рискови фактори (тютюнопушене и предхождаша инфекция). Съдовите аномалии са важна проява на пострадиационните усложнения [22]. Пациенти с предходна лъчетерапия на шията могат да развият стеноза на каротидните артерии, индуцирана от радиацията [1], която рядко може да доведе и до дисекация [13, 16]. Патофизиологично увреждането на големите артерии може да се дължи на оклузия на vasa vasorum, тъй като микроциркулацията е особено уязвима при радиация [13]. Най-вероятните начални увреждания при дисекация са разкъсвания в съединителната тъкан и vasa vasorum на медията на съдовата стена [4]. Радиационната терапия може да причини и ендотелно увреждане чрез увеличаване на образуването на свободни радикали и оксидативен стрес или чрез увреждане на азотно-оксидния компонент на ендотелната вазодилатация [17].
read the entire text >>

РИСКОВИ ФАКТОРИ, МОЗЪЧНА ХЕМОДИНАМИКА И ИНСУЛТ
РИСКОВИ ФАКТОРИ, МОЗЪЧНА ХЕМОДИНАМИКА И ИНСУЛТ
read the entire text >>

Представяме нашия дългогодишен опит в паралелни проучвания на невросонографните характеристики на екстраи интракраниалните мозъчни артерии и хемореологичните свойства на кръвта при пациенти с рискови фактори за мозъчносъдова болест (МСБ) и с различни форми на заболяването.
Представяме нашия дългогодишен опит в паралелни проучвания на невросонографните характеристики на екстраи интракраниалните мозъчни артерии и хемореологичните свойства на кръвта при пациенти с рискови фактори за мозъчносъдова болест (МСБ) и с различни форми на заболяването. Намерените отклонения в невросонографните показатели: скорост на кръвния ток (СКТ), диаметри на кръвоносните съдове (Д), интима-медия комплекс (ИМК), ригидност на съдовите стени и вазомоторна реактивност (ВМР) са корелирани с промените в хемореологичните параметри: хематокрит (ХТ), фибриноген (ФИБ), плазмен (ПВ) и кръвен вискозитет (КВ). Измервано е брахиалното артериално налягане (АН) и са определени хемодинамичните показатели в общата сънна артерия (ОСА): напрежение на
read the entire text >>

РИСКОВИ ФАКТОРИ, МОЗЪЧНА ХЕМОДИНАМИКА И ИНСУЛТ
РИСКОВИ ФАКТОРИ, МОЗЪЧНА ХЕМОДИНАМИКА И ИНСУЛТ
read the entire text >>

Мобилността и педикулизацията на тромба са рискови фактори за емболизъм.
В ерата на PCI и ЕхоКГ, емболизмът, свързан с ЛК тромбоза, е по-рядък. Всеки случай подлежи на индивидуално разглеждане. Мобилността и педикулизацията на тромба са рискови фактори за емболизъм.
read the entire text >>

25. NEUROSONOLOGY AND CEREBRAL HEMODYNAMICS, vol. 15, 2019, No. 1 , , ,

Представяме пациентка с остър исхемичен инсулт в територията на лявата средна мозъчна артерия, без известни рискови фактори за мозъчно-съдова болест.
Представяме пациентка с остър исхемичен инсулт в територията на лявата средна мозъчна артерия, без известни рискови фактори за мозъчно-съдова болест. Пациентката е хоспитализирана по повод на загуба на съзнание, изпускане на тазовите резервоари, поява на десностранна хемипареза и сензомоторна афазия. В първите тридесет минути на стационарния престой е установена рядка причина за остър инсулт – миксома.
read the entire text >>

Липсата на рискови фактори, младата възраст, както и изразената симптоматика от страна на дихателната и сърдечно-съдовата система, дадоха основание за провеждане на допълнителни изследвания преди началото на диференцираното лечение.
Въз основа на клиничните, параклиничните и невроизобразяващите изследвания при пациентката е поставена диагноза остър исхемичен мозъчен инсулт. Предвид това, че болната постъпва в часовия прозорец за провеждане на диференцирано лечение на острия исхемичен инсулт, бе обсъдено провеждането на интравенозна тромболиза. Липсата на рискови фактори, младата възраст, както и изразената симптоматика от страна на дихателната и сърдечно-съдовата система, дадоха основание за провеждане на допълнителни изследвания преди началото на диференцираното лечение. При пациентката е проведена ехокардиография по спешност и компютърна томография на гръден кош, при които се описва формация с приблизителни размери 68/48 мм в областта на лявото предсърдие, пролабираща през митралната клапа към лявата камера – изказано съмнение за миксома (фиг. 1).
read the entire text >>

Поради наличието на множество засегнати зони в мозъчния паренхим с вид на исхемични, липсата на придружаващи заболявания и рискови фактори, както и находката на КТ на гръден кош, бе обсъдена емболична етиопатогенеза при миксома в лявото предсърдие.
Двадесет и четири часа след началото на инцидента бе проведено контролно невроизобразяващо изследване – компютърна томография на глава, при което са описани новопоявили се остри исхемични зони в басейните на задна долна малкомозъчна артерия (ЗДМА), горна малкомозъчна артерия (ГМА), задна мозъчна артерия (ЗМA) и средна мозъчна артерия (CМA) вляво (фиг. 3 и 4). Поради наличието на множество засегнати зони в мозъчния паренхим с вид на исхемични, липсата на придружаващи заболявания и рискови фактори, както и находката на КТ на гръден кош, бе обсъдена емболична етиопатогенеза при миксома в лявото предсърдие.
read the entire text >>

Основни рискови фактори са някои раси (латино-американци, афро-американци), женски пол, възраст, хипертония, тютюнопушене, захарен диабет и липидни нарушения.
Множество, натрупани през последните години данни, потвърждават, че коронарната и мозъчносъдовата болест, артериалната хипертония и захарния диабет се асоциират със значима честота на мозъчна атеросклероза [14]. Основни рискови фактори са някои раси (латино-американци, афро-американци), женски пол, възраст, хипертония, тютюнопушене, захарен диабет и липидни нарушения. Установява се значима корелация между екстракраниалната атеросклероза, периферната и коронарна атеросклероза, мъжкия пол и хиперхолестеролемия, докато такава не са доказва за интракраниалната атеросклероза [23].
read the entire text >>

Back to Top